Смяна на стратегията за правене на блог

Вече трета година съществува моя блог: времето си лети неусетно. Много неща направих за тия години, много преживелици ни се случиха заедно, а на случващото се у нас и с нас ние и откликвахме заедно. Понеже този блог все пак е граждански ангажиран, а не е нарцистичен - каквито са толкова много други блогове. Блогът дневно се посещава от стотици хора, българи, намиращи се по всички точки на света. Да се поддържа един такъв блог е много тежка, всекидневна работа: без почивка, без "отпуски", постоянна.

Не търся някакво признание или похвала, а се занимавам с тия неща по едни най-вътрешни, бих казал даже духовни и ценностни подбуди. Аз съм философ и съм убеден, че точно тази е мисията на философите: да разговарят с всякакви хора по всякакви въпроси, да подтикват и други хора да се замислят по-сериозно, да помагат на ония, които са загрижени за своите разбирания и ценности и пр. Разбира се, "разказите на философите" никога или много рядко се посрещат с възгласи на всеобщо одобрение, с ръкопляскания на широката публика, но това съвсем няма значение: по-скоро признак за значимост на изказаното философско мнение е тъпото мълчание на "широките народни маси", глухото неодобрение, а най-вече - крясъците на "обидените", на "възмутените", на "вечно правите", на "ний, дето сме много" и пр. Философията, разбира се, е нещо елитарно, тя, както справедливо се изрази един кандидат-студент преди вече повече от 20 години, "не е лъжица за всяка уста".

Открих обаче един сериозен недостатък на моето общуване с читателите на блога. Който все повече съзнавам, който все повече ме мъчи. И той се свежда до това, че аз, като автор на блога, сам избирам и поставям темите, все едно че аз съм единственият критерий за това кое е важно и кое не е. Вярно е, че в някои случаи са ми били поставяни въпроси, на които съм отговарял, но общо взето сам измислям проблемите, които да поставям на вашето внимание. А това не говори добре за равнопоставеността на диалога. Аз се оказах в позицията на някакъв "ментор", който всеки ден благоволява да "сведе" до вниманието на публиката "плодовете на своята проницателност"; на мен обаче не ми е приятна тази позиция, не съм толкова суетен, иска ми се да стане така, че да се подсили ролята и активността на читателите на блога.

По тази причина от днес ще направя едно място, наречено "кошница за въпроси", в което всеки посетител на блога ще може да поставя своите въпроси. Всякакви въпроси ми е интересно да получавам, задавайте въпроси от всякакво естество, стига да ви интересуват: въпроси човешки, въпроси психологически, философски, нравствени, политически, абсолютно всякакви. Аз ще се постарая да отговарям на абсолютно всички и на всякакви въпроси. Ще отговарям публично, а пък ако някой иска само на него да отговоря, ще се съобразя с желанието му. Смятам, че това е един добър начин за подсилване на диалогичността на блога - и за повишаване на качеството му. А също и на полезността му.

Понеже има много хора, които се чувстват объркани, обезпокоени, даже изоставени. Това са съвсем често срещани човешки ситуации. Ето, и аз не крия, че понякога изпадам в подобни състояния. Това е човешко: нямам празното самомнение, че съм "над" тия неща, не се правя, подобно на други, било на "велик", било на "бог", било на най-надут всезнайко. Но понеже имам вече сериозен опит - човешки, професионален, житейски - бих могъл да бъда полезен на много хора. Аз съм писал някъде, че подобно психологическо и философско консултиране съществува отдавна, и съм убеден, че ще дойде времето, когато повече хора ще осъзнаят колко е важно да имаш възможността да поговориш с някой друг, по-опитен, пък и дори, защо не, по-мъдър от теб.

Защото всички не можем и не бива да сме еднакви - нито еднакво мъдри, нито еднакво глупави. От което следва, че има по-глупави и по-мъдри хора, има всякакви хора, а пък тия, дето усещат, че някой ги превъзхожда, трябва да имат доблестта да признаят превъзходството му. И на тази основа, благодарение на свободни дискусии с него, да почерпят от богатствата, които се таят в душата му. Тоест сами да се обогатят. Това е толкова естествено. И човешко.

Е, разбира се, давайки ви тази възможност да ме питате, аз съзнавам, че ще се намерят хора, които ще изопачат замисъла и ще ми припишат какви ли не, дори най-подли и своекористни намерения, които и през ума не са ми минавали. Но това няма никакво значение. Аз пред съвестта си съм чист. И ми се иска да повдигна на едно по-високо ниво смисъла и полезността на блога си. Който разбира - разбира. Който не ще да разбере - негова си работа...

Добави в Svejo