Тия дни занимавам с разни неща, но най-вече се ровя в архивите си - иска ми се да внеса ред в купищата изписана хартия, които ми са останали като единствено наследство. И открих доста интересни неща, писани навремето, преди доста години - и излезли в най-разни вестници или списания, а някои и останали си в ръкопис. Реших да предложа на вниманието на читателите на блога някои от по-значимите по моя преценка неща. Ето, с тази публикация откривам такава рубрика, която може да се нарече "Из моите архиви" или пък "От чекмеджето на писателя-философ", що пък не?!Ето и самата публикация. Тя, спомням си, излезе в някогашното списание "Тракия", излизащо тогава в Пловдив. Редакторите му бяха научили за мен, тогава млад асистент по философия в ПУ, по мои изяви във вестниците, и ме поканиха по едно време да им сътруднича. Искаха да правят списанието си "перестроечно", подобно на тогавашните руски издания, ала докато се наканят, то взе, че дойде 10 ноември, падна Тодор Живков и се почна една, която не е за разправяне. И тогава аз написах един текст, който им го предадох, а те взеха, че го публикуваха, за да се правят на по-сербез, отколкото са. Щото беше дошло време революционно и много хора тогава трябваше да се нагодят към духането на новите ветрове.
Аз няма да коментирам този текст. Искам само да отбележа, че в него в най-сбит вид представям онова, което бих искал да се случи в България, като многопартийна система и пр. От тази гледна точка текстът заслужава да се нарече "революционен манифест" за промяна на България; месец-два след излизането на този текст ще бъде създаден СДС и тогава тази програма ще стане и тяхна. Ето пример за това как идеите, подхвърляни от философите, не само предхождат програмите на политиците, но и ги подготвят.
А ето и самия текст, който преснимах във вид, удобен за четене:
1 коментар:
Истински смислен текст... Имате дарба за пророк :)
Публикуване на коментар