Радикалното становище на Константин във връзка с дискусията около качествата на знаменитата вече песен "Въх, рамо, рамо: бат Бойко, дай газ!" - Целта на чалгата е ясна – бавното и постепенно откъсване на българина от корените на българската народна музика - предизвика доста отзиви. Ето сега ви представям реакцията на Мишо Йорданов, която ми се вижда твърде интересна и заслужаваща по-специално и самостойно внимание, даже извън контекста на зачекнатия спор:
Уважаеми г-н професор Константин Философ! И този път ще кажа нещо и – край!
Това че сте учил в Англия, Германия и Италия – и какво? Какво сте научил? И аз говоря някои езици – руски, френски, сръбски, влашки… Знаете ли какво е това – “цуйка”, например, а? Не знаете.
Е, и с българския се справям.
Сега конкретно. Не вдигайте костите на Стоян Джуджев! При професор Джуджев сме учили “Народна музика” в консерваторията преди 35 години и това беше най-интересния предмет, заедно с инструмента. (Аз свиря само на два инструмента, за разлика от вас.)
Професор Джуджев беше световно известен. Родом е от Пазарджик, и аз съм от там. В часа по народна музика сме се учили да пеем народни песни. Ако не знаеш да пееш поне 100 песни – не вземаш изпита. Равноделни, неравноделни, двуделни, триделни… Вие песен българска в 3/4 знаете ли? Да, ама не е на валс.
Или песни на макам – Хиджас, Хиджаскар: “В Цариград се продава”, “Грозданка сълзи рони”, “Йоздолу иде бел турчин”, звучи някак по ориенталски, но е българска. Или песни от беломорска Тракия – българска песен, но си носи и нещо гръцко. Всичко това Стоян Джуджев ни го преподаваше и ги пееше тия песни, ама много песни, тихо и с пресипнал глас.
Такъв си му беше гласът, тих. И обясняваше, че това е голямото богатство на българската народна музика, че ние сме взели от всички, поради робството, но тепърва ще дадем на света. По онова време Партията не даваше да слушаме друга балканска музика, особено сръбско и гръцко.
Но професорът не отричаше комшийската музика, включително и циганските напеви. Защото това е разцъфнал балкански букет с много аромат.
За професор Джуджев мога цял докторат да напиша. Велик беше този български учен, той си е велик и ненадминат и досега. Той е велик и поради това, че като отстояваше и изучаваше народната песен, стигаше чак до корените й, но казваше, че нашите корени се преплитат и с други съседски корени, и тях трябва да гледаме, не можем да се изолираме; и тъй, дръвчето като е ашладисано, по-вкусен и интересен плод дава.
Така ни учеше Стоян Джуджев. Мисля че няма днешен български музикант, който да не го споменава с дълбоко уважение и с добро. Мир на праха му!
А на вас ще кажа: вижте си само сложната мисъл – “Касае се за един поглед на мета-ниво. За обективното представяне на парчето в музикалната реалност”. Извинете ме: дрън дрън, ярина!
С уважение: Мишо Йорданов
Уважаеми г-н професор Константин Философ! И този път ще кажа нещо и – край!
Това че сте учил в Англия, Германия и Италия – и какво? Какво сте научил? И аз говоря някои езици – руски, френски, сръбски, влашки… Знаете ли какво е това – “цуйка”, например, а? Не знаете.
Е, и с българския се справям.
Сега конкретно. Не вдигайте костите на Стоян Джуджев! При професор Джуджев сме учили “Народна музика” в консерваторията преди 35 години и това беше най-интересния предмет, заедно с инструмента. (Аз свиря само на два инструмента, за разлика от вас.)
Професор Джуджев беше световно известен. Родом е от Пазарджик, и аз съм от там. В часа по народна музика сме се учили да пеем народни песни. Ако не знаеш да пееш поне 100 песни – не вземаш изпита. Равноделни, неравноделни, двуделни, триделни… Вие песен българска в 3/4 знаете ли? Да, ама не е на валс.
Или песни на макам – Хиджас, Хиджаскар: “В Цариград се продава”, “Грозданка сълзи рони”, “Йоздолу иде бел турчин”, звучи някак по ориенталски, но е българска. Или песни от беломорска Тракия – българска песен, но си носи и нещо гръцко. Всичко това Стоян Джуджев ни го преподаваше и ги пееше тия песни, ама много песни, тихо и с пресипнал глас.
Такъв си му беше гласът, тих. И обясняваше, че това е голямото богатство на българската народна музика, че ние сме взели от всички, поради робството, но тепърва ще дадем на света. По онова време Партията не даваше да слушаме друга балканска музика, особено сръбско и гръцко.
Но професорът не отричаше комшийската музика, включително и циганските напеви. Защото това е разцъфнал балкански букет с много аромат.
За професор Джуджев мога цял докторат да напиша. Велик беше този български учен, той си е велик и ненадминат и досега. Той е велик и поради това, че като отстояваше и изучаваше народната песен, стигаше чак до корените й, но казваше, че нашите корени се преплитат и с други съседски корени, и тях трябва да гледаме, не можем да се изолираме; и тъй, дръвчето като е ашладисано, по-вкусен и интересен плод дава.
Така ни учеше Стоян Джуджев. Мисля че няма днешен български музикант, който да не го споменава с дълбоко уважение и с добро. Мир на праха му!
А на вас ще кажа: вижте си само сложната мисъл – “Касае се за един поглед на мета-ниво. За обективното представяне на парчето в музикалната реалност”. Извинете ме: дрън дрън, ярина!
С уважение: Мишо Йорданов
1 коментар:
Абсолютно невярно, че ние сме взели от всички. нашият фолклор изгражда цялостна система, докаот неговите подобия са само бледи и частични. Очевидно е, че ние сме давали на всички. Дудукът в Армения е наследство от Ванандовите българи, гайдата е изцяло наша
Публикуване на коментар