Нова тема в Свободната виртуална академия: Нашето общество е банкрутирало в ценностно отношение

Ще продължа нататък. Стигнах до плачевна констатация и твърде неприятно впечатление, добито при опитите ми в часовете, в които на учениците си предоставям възможността и свободата да открият и анализират собствените ценности. А именно, открих, че на младите хора им е крайно трудно и даже невъзможно да схванат и най-прости иначе неща. Споделих вече и това, че те сякаш даже и не разбират смисъла на въпросите ми.

За тях, оказва се, едни такива разговори са нещо чуждо, непознато, непреживяно. Явно подобни разговори с тях не са водени, не са изпадали може би в ситуации, в които да се замислят по-сериозно за своите лични ценности. Да се самоопределиш в ценностно отношение е най-значим духовен поврат – същинска революция в живота на човека. В личната история на твоето собствено съществуване.

За жалост такива неща при тях сякаш не са се случвали. А ето, те са вече 18, някои от тях 19 и 20 годишни младежи и девойки. Има явно някакви сериозни деформации в развитието им като личности: това не е нормално! Не е нормално млади хора да си стоят така безпомощни в ценностно отношение. Това е страшен провал в образованието им, то говори за ценностна обърканост на цялото общество: съзнанията са поставени сякаш в един ценностен вакуум. Аз и на други места съм констатирал това, то е нещо като диагноза на едно болно общество, каквото е нашето.

Диагнозата е: синдром на унаследената ценностна недостатъчност. Нашето общество е загубило ценностните си основания, духовните си опори. Ние сме общество, което тъкмо за най-значимото по отношение на самото себе си е изпаднало в пълно безразличие. Станали сме общество, което не може да си даде сметка за собствените ценностни основания. Което е симптом и показател, че най-вероятно изобщо липсват такива.

Ето, дълго време обсъждах тия неща (аз писах вече за това, особено в моя курс лекции, наречен “Безпощадни беседи за българската национална идентичност”). Там например се оказа, че колкото и да съм се мъчил да разговарям с младите хора, стигнах накрая до убеждението, че те и в онази област не могат да открият, не могат да си дадат сметка за ценностните основания на българската национална идентичност, т.е. на българската същност. Защото онова, което ни сродява и ни прави една културна – пък бих казал и духовна! – общност, наречена българска нация, са пак някакви ценности, разпръснати в съзнанията на всички ония, които се смятат за българи.

Оказа се, ние или нямаме такива ценности, или пък не можем да разберем кои са, не можем да се самоосъзнаем като нация. Ценностите ни като нация са се оказали толкова чужди, скрити, недостъпни, или пък са ни толкова неприятни; поради което и се правим на ударени, щото не смеем гласно да признаем какви сме.

Как така, добре, но ние нали освен че сме българи сме и европейци? Съществуват някакви европейски ценности, ценности на европейската жизненост, на европейския жизнен ПРОДЪЛЖАВА >>>>>

Добави в Svejo