„Аре чупката, Цигулковци“?, или лек фронтален сблъсък между фенове на чалгата и поклонници на високата музика

Във Видеоблога тече важна дискусия за тежката ситуация в Софийската филхармония, и то в доста неподходяща, но затова пък твърде популярна тема: Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!. Ето един малък епизод, който според мен говори за морала на спорещите поклонници на различни стилове музика или "свирня" (чалга):

Галин Калчев: А стига с тас филхармония де. Е то бива бива, ама. Продънихте ни ушите глава всичко. Цигулковци! Пишете си некаде другаде. Що подбивате блогът на чалгата? (Кога пък блогът ми стана "блог на чалгата?! Аз самият не знаех това?! Бел. моя, А.Г.) Аре чупката, Цигулковци!

Иванка Шушулова: Не Ви прави чест, господине!

При цялата тази трагедия, така покъртително описана, поведението Ви е неприлично. Нека Ви кажа, аз харесвам жанровата музика, харесвам, в частност и някои неща от поп-фолка, и – не, за да Ви стана симпатична, споделям, че харесвам и нашумялата именно чрез Блога на Грънчаров песничка „Въх, рамо, рамо“ – най-вече заради актуалния й текст и превъзходното изпълнение на певицата.

Това не ми пречи да харесвам и друга музика и други изпълнители и състави; или, ако не ги харесвам – било то, защото не ги разбирам или поради някаква друга лична причина – това не ми пречи да имам своята, чисто човешка позиция по някои конкретно повдигнати проблеми, като този, например, в Софийската филхармония.

Каква е Вашата позиция, господине?

Що за фраза е това – „Аре чупката, Цигулковци“?. Къде ни води тя? Към какво? Няма да Ви се натрапвам повече и да Ви измъчвам: ако осъзнавате нецелесъобразността на постъпката си – просто, замълчете.

Не Ви прави чест, господине! При цялата тази трагедия, така покъртително описана, поведението Ви е неприлично. Нека Ви кажа, аз харесвам жанровата музика, харесвам, в частност и някои неща от поп-фолка, и - не, за да Ви стана симпатична, споделям, че харесвам и нашумялата именно чрез Блога на Грънчаров песничка "Въх, рамо, рамо" - най-вече заради актуалния й текст и превъзходното изпълнение на певицата.

Това не ми пречи да харесвам и друга музика и други изпълнители и състави; или, ако не ги харесвам - било то, защото не ги разбирам или поради някаква друга лична причина - това не ми пречи да имам своята, чисто човешка позиция по някои конкретно повдигнати проблеми, като този, например, в Софийската филхармония. Каква е Вашата позиция, господине? Що за фраза е това - "Аре чупката Цигулковци". Къде ни води тя? Към какво? Няма да Ви се натрапвам повече и да Ви измъчвам: ако осъзнавате нецелесъобразността на постъпката си - просто, замълчете.

Позволявам си да добавя изрично:

Приветствувам проявената активност на Блога на Ангел Грънчаров по повдигнатите проблеми около ситуацията в Софийската филхармония, около „нагласения конкурс“ от Министерството на културата за избор на директор и се присъединявам към изречения по-горе оригинален призив: Държаво, помощ!

Бел моя, А.Г.: Собственикът на блога, т.е. моя милост, заявява най-официално: никой никого не може в мой блог да пъди; моите блогове са напълно свободно пространство и такова ще си останат!

Добави в Svejo