Мина конгресът на ГЕРБ и сега е време на коментарите, на анализите. Случилото се на конгреса трябва да бъде старателно осмислено, щото то вещае определена насока за развитие на събитията, за определен развой на нещата в бъдещето, който трябва да бъде разгадан сега, а не постфактум, когато е вече късно.Писал съм много пъти по тия проблеми, но и сега искам да кажа нещо, което смятам, че трябва да бъде казано. Щото се сблъсквам с твърде неприятна тенденция в преобладаващите коментари: хлъзгат се по повърхността, по външната страна - и най-старателно заобикалят същината. Или пък направо не искат или не смеят да се докоснат до истински значимото, скрито зад ефектните, ала в същото време и доста символични, външни прояви. Ето как е представено събитието от неделя в една свободна медия (избрах на многозначителните моменти):
Влизането на Борисов и Цветанов в залата бе акомпанирано с възторжена музика. Те заеха местата си на изнесените за целта фотьойли на сцената и момче на възраст около 10 години изпя песента "Ако си дал" на Емил Димитров. След това започнаха и поздравителните адреси към ГЕРБ.
Е, и какво показва ето този най-първоначален щрих към умилителната картинка, която ще се развие по-нататък, дотам, че на моменти ще избие в сълзлива мелодрама? Ще каже някой - голема работа, що се правиш на интересен сега? Аз обаче държа и настоявам да се вникне малко по-дълбоко в случващото се, щото то съвсем не е безобидно. Двата фотьола на сцената, в която са се разположили като онбашии двамата лидери - бившият и бъдещият, неформалният и формалният - подсказват и обозначават крайно недемократичната вътрешна атмосфера в управляваща България партия - а това на мен като българския гражданин не е нещо, което не ме касае. Както са потръгнали нещата на следващия конгрес вместо двата фотьойла ще бъде издигнат пиедестал или направо трон, който ще бъде възседнат от автократора, от фюрера, от пълния властелин, от диктатора, чиято дума още сега никой не смее да прекърши надве. Аз съм длъжен да заявя открито, че нещата в тази партия не са здрави и са тръгнали да се развиват във вредна за страната насока. За което свидетелства и ето тази умилителна, направо сърцераздирателна, трошеща милиционерски сърца, картинка:
"Щеше ли да бъде Цветанов, този Цветанов, който е сега, ако не беше Борисов? Без Цветанов и Борисов щеше ли да го има ГЕРБ, такъв, какъвто е сега? Никой не може да промени тандема Борисов – Цветанов", декларира Цветанов и залата избухна в аплодисменти. Той се обърна лично към Борисов и символично сдаде поста си с думите: "Г-н Борисов, днес тандемът и отборът ГЕРБ е най-големият в България". Двамата се прегърнаха, а залата стана на крака.Блудкав фарс! Тъпотия! Нищо европейско няма в демонстрираният без притеснение мутренски и мафиотски манталитет. Значи съм бил прав след като от три години, откакто имам блог, съм наричал Бойко Борисов "дон"; щото само в мафията има "неформални лидери", докато напред е изтикано някакво безлично, сиво лице; е, сега вече Б.Б. ще е и формален лидер. А пък туй, че залата става на крака, и особено това, че Б.Б., а и никой друг не усеща колко грозни са тия прояви, е именно страшното, от което аз се плаша. Не го усещат и анализаторите - или и да го усещат, не смеят да го кажат. Затуй съвсем не се изненадвам от по-нататъшните описания на случилото се:
В почти пълна безкритичност, два часа приветствия и два часа работа премина националното събрание на управляваща партия ГЕРБ, което очаквано произведе премиера Бойко Борисов в официален партиен лидер. "Единственият ни противник в момента сме си самите ние, които трябва да запазим доверието у хората - за какво ни избраха."
Тия думи на стария-нов лидер - някой от Европа изглежда му е подшушнал, че е крайно недемократично да има неформален лидер, чиято дума никой в партията не смее да прекърши, и очевидно затова Б.Б. се е решил на тая промяна - а именно, че единственият противник на ГЕРБ е самият ГЕРБ, не някой друг, издават крайно високомерие, т.е. сочат, че Б.Борисов е на път да се самозабрави окончателно. Щото ако няма партия, която в момента да може да оспори хегемонията на ГЕРБ, това не значи, че изобщо няма някой или нещо, което да е ограничител на гербовашката политическа хегемония.
Искам да напомня на "демократичния" г-н премиер, че освен опозиция във и извън парламента, че освен партии, които са в парламентарното мнозинство, ала не са в правителството, т.е. от тях зависи дали изобщо ще има правителство на ГЕРБ, управляващите в своите попълзновения към безразделна хегемония имат за ограничител не друго, а самото гражданско общество, т.е. ние, гражданите, избирателите, гласоподавателите, сме този ограничител. Затуй, драги ми европеецо Б.Борисов, искам да ти река поне това: Бог да пази България от това да доживеем положението, в което всички ще зависи само и единствено от ГЕРБ, сиреч, от теб! Щото това значи, че си успял окончателно да погребеш младата и толкова непрокопсала заради такива като теб българска демокрация. Искам да кажа това и на тия анализатори, които се правят на ударени и най-старателно заобикалят този най-съществен смисъл на бойковите думи. И той е: нескривани попълзновения към най-арогантен авторитаризъм, понеже логичният път на развитие на популизма е преминаването му в авторитаризъм. От тази гледна точка съвсем не ме успокояват пожелателни баламосвания от типа на:"Ние сме наясно, че самоуспокоението и корупцията вървят заедно с управлението, но трябва да ви кажа, че няма да има компромис към всеки, който посегне. Хората искат да бъдат по-сигурни, защото на "светло бъдеще" се начакаха", заяви Борисов. "Всеки ден трябва да сме така ангажирани, сякаш на следващия ще има избори. Целта ни е да се върнем там, където сме били - при средноевропейските държави."
Не, драги ми автократоре, пътя, по който си поел, не води към средноевропейските държави, моля, не се опитвай да ме баламосваш! Не мен, други може, но не мен. Щото аз добре знам, че пътя, по който си поел, свършва при средноазитско-руските авторитарни деспотии от типа на путинската и останалите. И това вече се вижда с просто око; фотьолът ти на сцената скоро ще се превърне в трон, той вече се е превърнал в такъв, ала сички се правят на ударени и се преструват, че не го забелязват. Факт: Б.Борисов вече е пълен автократор, от неговата дума зависи всичко в отечеството ни, поради което и се е разпищолил така. От опита на човешката история знам това, че това вещае смърт на демокрацията и най-опасни ексцесии, особено когато автократорът не блести с кой знае какъв морал. Много показателен в тази връзка е следният момент:
След края на събранието Борисов благодари на делегатите за тяхната "дисциплина, бързина и демократичност" и замина на посещение в Израел.Без да му мигне окото, Б.Борисов, без сам да се усеща що казва, благодари на делегатите за дисциплината, представете си! Няма критики, има дисциплина, има изпълнителност, има само лигавене и блудкаво прославяне на личността му. (То пък каква личност, пфу?!) ГЕРБ с конгреса си показа, че е изцяло недемократична организация от мафиотско-кланов тип. Бог да пази България, щото се видя, че ний, българите, не можахме да опазим демокрацията си!
Форумът продължи четири часа. Организаторите бяха заложили на много музика, включително живи изпълнения, прожектира се и видеоклип с най-добрите моменти от историята на ГЕРБ, което първо бе учредено като движание, а после стана партия. Ретроспекцията мина под мотото "Четири години. Пет изборни победи. Една цел – да докажем, че България може".
Шоуто обаче е било на висота. Не се и учудвам хич: он това може. Имаме си премиер-шоумен, нещо като Слави, кат бай ви Вучкова е наш Бойко. И демокрацията ни вече е тъкмо такава: сълзлива, мелодраматична, чалгашарска, медийно-виртуална. Сиреч, нищо не остана от нея, а беше заменена с един медиен балон. Де да беше само балон. Май ний вече сме балонът, който литна към сияйните висоти на... авторитаризма и бруталната мутренска и трафаретна "демокрация". Затуй за трети път ще река: Бог да пази България! И с туй ще свърша...
А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар