Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 9 март 2010 г.

Скандалът Дянков-Първанов няма как да не е бил вдъхновен от някое добре натъпкано със свежи банкнотки президентско куфарче

Вчера сутринта случайно попаднах на предаване на една от националните телевизии, в което единият от двамата, именно Иван или Андрей (съжалявам, но не знам какво по-точно беше името на показалия се в сутрешното предаване по телевизята, понеже изобщо не ги различавам тия двамата!) надълго и нашироко обясняваше, че било нямало никакъв "сценарий" или "заговор" срещу Президента на Республиката, в който да били участвали иван-андрешковците. Интересното е, че нито той, нито водещата, не се сетиха за нещо, което е твърде близко до ума: ако няма заговор по окалването на Президента, то тогава нищо не пречи да има заговор срещу министър Симеон Дянков, който да е поръчан и платен не от друг, а от хора и среди, близки до Президента - с оглед на това да отмъстят на Дянков, който с нещо е застрашил и засегнал интересите им!

Та ето тази досадна мисъл се появи и почна да се върти в съзнанието ми и вече цяло денонощие не мога да се отърва от нея. Наистина, не трябва да бъдем наивници и да смятаме, че Иван-Андрешковците ей-така, съвсем случайно, за едното нищо, са се сетили за някаква несъществуваща куриозна фраза, уж казана от министър Дянков, в която се твърди, че Гоце Първанов бил "млад милиардер". Тоест, струва ми се, че тоя капан на министър Дянков не беше устоен ей-така, заради хубавите невинни очи на дяволитите Иван-Андрешковци, а си има своята логическа и психологическа обосновка: няма нищо случайно в този свят, а пък за продажните български медии да не говорим.

Преди време не кой да е, а самият доайен на поръчковата телевизионна журналистика у нас, именно Кеворк Кеворкян (агент от ДС с кличка "Димитър") черно на бяло написа, че между сутрешните предавания на нашите национални телевизии всеки ден циркулирали емисари на разни групировки и партии, които разнасяли куфарчета, яко натъпкани с толкова приятно сдиплени пачки пари, че сърцата на Бареков и на други такива, предполагам, са били обземани от сладък замечтан унес като са съзерцавали сюблимната картинка. Та си мисля, че тия Иван-Андрешковци едва ли са пълни балъци и да правят всички тия номерца ей-така, заради едното нищо, просто защото очите им са влажни от някакъв чист и възвишен романтичен унес; не, няма такова нещо, хич не са балъци тия наши наперени и оправни момчета, ами явно и те са започнали най-доходоносен бизнес, още повече че с текущия скандал им беше помогнато тяхната миза да се увеличи така високо, че да му мислят тепърва бъдещите поръчители с куфарчетата.

Та, накратко казано, ме овладя тая коварна мисъл: емисар на Президента Гоце Първанов - който, впрочем, няма как да не е бил вбесен от категоричното заявление на министър Дянков, че няма да позволи и стотинка от бюджета да бъде дадена и закопана в толкова милата на така чувствителното и възторгващо се спрямо толкова хубаво миришещите руски рубли президентско сърце АЕЦ "Белене"! - та, значи, емисар на Гоце Първанов няма как да не е посетил с натъпкано с пари куфарче нашите толкова мили "щоуменчета", които, разбира се, са ахнали и са плеснали с ръчички, когато е отворил куфарчето пред жадните им очички. После, разбира се, заедно с емисаря, няма как да не са друснали един казачок около тъй приятно изглеждащото куфарче, заради което се започна скандала, който вече толкова дни тресе родната ни политическа и държавна сцена.

Видяхте по-нататък как след като се направи тоя така невинен, но иначе добре режисиран инцидент в шоуто на Иван-Андрешковците, Президентът на Республиката най-неочаквано се събуди от вечната си летаргия, разтърка очи и се впусна като Крали Марка да се бори за погубената си чест, която, между нас казано, изобщо никога не е имал; същото се отнася и за "доброто му име"! По-нататък развитието на действието, носещо почерка на изпечените сценаристи от ДС, е добре известно, така че изобщо няма да го коментирам. Мен ме интересуваше тайнствения генезис, началото, първичния тласък на цялата епопея, и като психолог откривам, че тук няма как да не е замесено едно добре натъпкано с рубли или още по-добре с еврА възголемичко куфарче, което така силно е възторгнало любвеобилните сърчица на споменатите Иван-Андрешковци.

Горното има характер на работна хипотеза, на научно предположение, което си има своите логически и психологически основания. Казвам това, за да не рипне някой от замесените, отличаващ се с по-чувствителна душа, и да поиска да ме линчува за това, че съм си позволил да разсъждавам; докато според такива ролята на нас, гражданите, не е да разсъждаваме, а само да гледаме оперетно-мелодраматичния спектакъл, и то непременно с отворени от възхита усти, да примляснуваме жадно заради обзелите ни мечти, да кършим и чупим пръсти, впечатлени от невероятно баналното шоу и т.н., и прочие, и тому подобное...

Епа аз на инат не ща да съм толкова примерен "гражданин" - и по тази причина си позволих да поразсъждавам. Да видим дали това да разсъждаваш вече не е станало тежко престъпление по нашите земи...


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

2 коментара:

Анонимен каза...

Господин Грънчаров, статията Ви оказа върху мен парадоксален и неочакван ефект. Преди да я прочета, аз подозирах, че скандалът Дянков - Първанов може и да е поръчан от заинтересована институция, емисар или лобистка групировка. Подозрението ми беше подхранвано от безспорния факт, че голяма част от журналистиката и телевизионните и имитации е просто платен слугинаж - днес на тоя, утре на оня. Дотук добре. Но Вие сте вложили толкова възрожденски патос, толкова неовладени емоции, толкова художествено-изразни експресии в едно предположение, че сте постигнали ефекта на ученическо есе. Вие, простете, ме събудихте: щом и аз вярвам в тезата на това есе, дали пък и аз не мога да различавам политическата фактология от пионерския ентусиазъм? Дано ме разбирате правилно, г-н Грънчаров: по същество аз съм потенциално съгласен с Вас, но съм дълбоко несъгласен да ме подхранвате с толкова наивна белетристика. Не бива на базата на едно предположение да изграждате цяла теза и да я предлагате на читателската си аудитория - несериозно е и ефектът може да е неочакван: филтриране на читателите до нивото на неотговорен и непукистки форум. Това ли е идеята Ви?

Анонимен каза...

Напълно правдиво и най-вече логично разсъждение г-н Грънчаров, още повече, че и Първанов е застрашен от разследванията на това правителство. Някои хора винаги забравят, че живеят в България - държавата на андрешковците и борците.