Литературният критик Атанас Ганчев е роден през 1950 година и по един съдбовен начин е представител на поколението, което живя достатъчно дълго през времето на социализма, но едновременно с това получи най-благоприятна възможност да осмисля социалистическите години, както и да преосмисля техните стойности, предимства и негативи през последните две демократически десетилетия.Драмата на това следвоенно българско поколение бе голяма. Външни сили, противни на българския дух, наложиха както комунистическия режим през 1944-та, така и демократическия такъв. След 1989 година, както много пъти в българската история българинът трябваше да почне от нулата в своето българско самоосъзнаване; блед и несигурен пред мрачната перспектива да не направи нова погрешна стъпка в драматичния си живот тук на Балканите. Имаше нужда от хора, които да призоват към национално действие и духовно възраждане, люде, които да изправят ръст, да посочат цел и пътищата към нея, колкото, и тежки, и рисковани, да са тия пътища...
Въоръжен със силата на своя дух и бунтовността на своето слово Наско Ганчев има куража да се възправи и да противостои на предизвикателствата на времето. Още в младежките си години той обръща взор към ония автори и духовни първенци на нацията, които след 09.09.1944 г. бяха низвергнати и заклеймени от болшевишкия режим като “идеолози на фашизма”, “германски агенти”, “врагове на народа”, “лица, засегнати от мероприятията на народната власт” и прочие долнопробни етикети и щампи.
Любимата територия на Наско за търсене, изследване и литературни анализи, както преди 1989 г., така и днес, си остана “Българската литература между двете световни войни”. И то не просто от амбиция да бъдат реабилитирани тези достойни български мъже и жени пред идните поколения, но преди всичко защото 20-те и 30-те години на ХХ век наистина се оказаха най-плодоносни за българските национални мислители въобще! Днес младите българи отново имат възможност да се запознаят с творчеството и делото на Найден Шейтанов и Кирил Христов, на Теодор Траянов и Янко Янев, на Константин Гълъбов и Боян Пенев, както и много други духовни бащи на нацията.
През всичките тия години Атанас Ганчев не пожела съдбата на прислужник на официозите. На место това той винаги подсилва и подкрепя алтернативни и опозиционно настроени издания със свои статии и рецензии. Негови публикации често се появявят и в национално-патриотичната преса. Наско даде и идеята през 2002 година за “Малката патриотична библиотека” на Общество Дуло. Това са малки по обем книжки, които имат за задача да будят и непрестанно да напомнят на младите българи за техните велики национални творци и герои.
Наско Ганчев не пожела също така и да се еманципира (отдели) от българската народностна общност, нито пък да емигрира от България (както сториха това много негови колеги-интелектуалци), което от една страна му дава възможност за едно сравнително сигурно съществуване и пълноценен живот сред народа, но от друга страна му носи страданието ведно с всички българи, натоварването с болките и с мъката на собствените си сънародници. Естествено, това рефлектира и върху неговото творчество, което по същината си е елегично. Неговата поезия е по-скоро наниз от закодирани послания и мистични прозрения, които остават неразгадани за ония, които не познават тайнствения код.....
Атанас Ганчев може още с много да допринесе за българското национално съживяване, да въздейства върху българската душа, да предизвиква българската съвест!
Бъди Жив и Здрав, Боеспособен, Национално мистичен и Енигматичен, Наско!
Антон Рачев, 15.04.2010 г.
Бележка моя, Ангел Грънчаров: Към поздравите и пожеланията на г-н Рачев се присъединява и моя милост, която има щастието да се запознае на живо с г-н Ганчев наскоро, по време на моето пътуване до Русе за представянето на списание ИДЕИ. В общуването с г-н Ганчев усетих духа на някогашната българска интелигенция, кой знае как съхранил се в игото на комунизма, за да дарява на днешните хора вяра в духовността и човещината. Хора като уважаемия г-н Ганчев са единици, разбира се, са неоценени в пълна мяра от съвременниците, което именно и показва нравствения мащаб на личностите им: у нас, за жалост, ценят най-много тъкмо хора от нравственния тип, противоположен на неговия. И така: продължавай да пръскаш светлината си, драги г-н Ганчев, и през втората половина на живота си бъди все така енергичен и всеотдаен във величавото делото на духа, истината, свободата!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар