По случай именния ден на г-н Президента: защо Първанов е Гоце, а не Георги, защо не бива да бъде наричан Георги, какво означава да го наречеш Георги?

Някой си човек, представящ се като "radoslav" (ТУК) в разстояние от един месец на два пъти ми пише дълги коментари, в които ми обяснява, че не трябвало да наричам президента Георги Първанов "Гоце Първанов", и излага някакви аргументи, твърде неубедителни, впрочем. Днес, след като срещнах втория му коментар, рекох да му отговоря, понеже това явно го мъчи; ето първо двата коментара, а след това и моят отговор до него:

Г-н Грънчаров, поздравявам Ви с многото реални коментари, позиции и това, че сте убеден антикомунист. Но не отива на човек като Вас, познат издател и автор на книги, имащ свой блог, да ползва примитивни методи в спора с комунистите. Не знам по какви подбуди, но на Президента на Реп. България му поставяте име, което няма нищо общо с поста му и неговите собствени имена. Той е представен от българските комунисти за избор на президент под името Георги Първанов, избран е с него и досега не е правил опит да го променя. Да, твърде възможно е, дори повече от сигурно е, че е бил агент на ДС с псевдоним „Гоце“, но това съвсем не означава, че дейността му като агент и президент трябва да се свързват. Може да го критикува всеки и по агентурната му дейност и по президентската, но аналогия няма никаква. Да, че е бил „човек“ на ДС, явно е така, но атаките срещу него като агент са съвсем неуместни, ние не разполагаме с агентурната му дейност и оценката на Оперативните офицери (водещите). Ако един ден се появи и друг псевдоним, или че е работил за друга разузнавателна служба, трябва ли да използваме и съответните псевдоними. Препоръчвам Ви когато критикувате който и да е комунистически функционер, да използвате истинските му имена, а не прякори и агентурни псевдоними. Етиката е винаги от плюс при разобличване на комунистическата сган, а не евтини подходи.

И втория коментар:

Уважаеми Г-н Грънчаров, слушах последния Ви запис два пъти, повече от перфектен е, няма какво да се добави, но когато споменете някако име, което не съществува, всичко отива в барата на Радуил… Направте справка: комунистическия президент на България се казва Георги Първанов, да, елементарен е, комуноид е, но е просто Георги Първанов. Вие сте учен човек, много сте ерудиран, много честен, много интуитивен, но с фразата „Гоце Първанов“ снижавате много от написано и казаното от Вас. Силно Ви препоръчвам: избягвайте този примитивизъм! Най-големите руски антикомунисти използват истинските имена на техните противници; вземете пример от тях, а да Ви убеждавам кой е Буковски, Суворов, Салонин, Хмельницкий и мн. др., направо е наивно. В допълнение бих казал следното: професията на българския президент е история, може и от тази позоция да бъде критикуван или хвален, но като президент е съвсем друго. Не бива да се смесват нещата.

Драги г-н Радослав,

Опитвам се да разбера Вашето недоволство, но, признавам си, това не ми се удава; има нещо сбъркано, нещо съвсем неискрено в аргументацията Ви. Ще Ви обясня как аз виждам нещата и защо смятам, че съм длъжен постоянно да наричам лицето Първанов "Гоце", а не "Георги". Надявам се да разберете, че неслучайно правя това, че то не е мой каприз, заради който, както твърдите, "олеквали" моите писания, касаещи особата на наший многоуважаемий президент.

"Гоце" е име, което е дадено на Първанов от службата, на която той дължи цялата си кариера, в това число и добирането до президентския пост. Не виждам нищо неуважително спрямо личността на г-н Президента да отчитаме заслугите му към една служба, за принадлежността към която той, както неведнъж е заявявал, се гордее; щом той самият се гордее с принадлежността си към Държавна сигурност, защо да е унизително да бъде наричан с бойната му кличка (руска дума, мила на сърцето първаново, означаваща псевдоним), дадена му от същите тия органи, които в крайна сметка го изстреляха до най-високия пост в държавата. Все пак "Георги" е името, дадено му от родната му майка и баща; а името "Гоце" му е дадено от бойния юмрук на Самата Партия, от вездесъщата ДС, разбира се, че името "Гоце" има по-голяма тежест в съзнанието на г-н Президента, ето по тази причина, уважавайки неговото свещено право на самоопределение, аз го наричам "Гоце"; пък и името "Георги" изразява една несъществена кръвна, природна (родова) принадлежност, докато името "Гоце" символизира една съзнателна, идейна, ценностна, мирогледна, дори "духовна" принадлежност на лицето Гоце Първанов; как тогава като философ и психолог, акцентиращ върху най-субстанциалните определености, да предпочета да го наричам "Георги", а не "Гоце"?! Просто нямам това право, надявам се, че ме разбрахте. Името "Гоце" за нашия президент е нещо като титла, добита с много труд, и аз нямам моралното право да пренебрегвам заслугите му в тази област.

Пък и Първанов изобщо не се срамува, че носи така гордо името "Гоце"; опитайте се да се доближите до интимното в неговото съзнание, недейте разглеждайте нещата външно и формално, за нас е важна същината. Ако той поне малко се срамуваше, и то не от това, че е принадлежал към органите на ДС, филиал на КГБ на СССР - ний знаем, по собственото му признание, че той се гордее от този факт, значи няма как и да се срамува от него! - но ако той се срамуваше поне малко от това, че толкова дълго време, години наред, лъга целия български народ, скривайки принадлежността си към една служба, за причастността си към която, както сега вече знаем, вътрешно се е гордял още тогава, то тогава аз бих си позволил лукса да го наричам "Георги", ала сега нямам това право. Той не чувства никакви угризения, че е лъгал толкова много пъти и така продължително целия български народ, това е присъщо на най-коравите агенти на ДС, които и при жестоки инквизиции нищо няма да си признаят или да издадат, той нито веднъж не си помисли даже, че може да поиска извинение от всички нас за това, че ни е лъгал толкова много пъти и така продължително време - как тогава, на какво основание, да го наричам "Георги", след като поведението му изцяло е на "Гоце"; Първанов продължава да си е Гоце, и аз, бидейки пристрастен към истината, го наричам тъкмо така; това, че той продължава да е Гоце, е негов, а не мой избор, и аз уважавам избора му.

Да, Гоце Първанов като емпирическа личност съществува в две ипостаси, както е присъщо за всеки агент или шпионин: явна, демонстрирана, и тайна, крита. Първанов демонстрира, че е президент на България, но това е само видимост; всъщност той продължава да си е агент на ДС, сиреч, на КГБ, тоест, той не е български президент, а е емисар на Кремъл по управлението на Задунайская губерния; но това второто е тайно, Първанов продължава, бидейки шпионин на чужда държава, само да се преструва, че е български президент, а всъщност си е московско мекере. Ако го нарека "Георги", това ще означава, че игнорирам най-същностната му определеност като московски пратеник и упълномощено лице на Кремъл по управлението на Задунайская; но понеже не съм толкова глупав да се подведа и да повярвам на конспирацията му, че бил български президент, и знаейки, че той всъщност е само руски и кагебистки представител, та по тази съвсем основателна причина аз го наричам "Гоце", а не "Георги". Надявам се, сега разбрахте основанията ми; надявам се, че сега разбрахте и това как сте се подвели да си мислите, че Първанов въпреки всичко трябвало да се нарича "Георги"; не можем да го наричаме "Георги", щото ако го наричахме, това щеше да е равносилно на собственоръчно подписано признание, че сме кретени, които са се подвели да вярват на игричките му, а пък неговите игрички са така елементарни, че вече не само децата, но и кучетата из родината ни разбраха кому всъщност служи Гоце Първанов; по тази причина той трябва да бъде наричан Гоце, щото си е Гоце, той отдавна не е Георги; сигурен съм, че неговият началник в Кремъл също го нарича Гоце, той просто така е известен там, а това "Георги" е за баламите, за наивниците у Нашенско, за лапнимухльовците, които на всичко вярват по една единствена причина: понеже не мислят, понеже са се отказали от самата задача на мисленето.

Имам още основания да го наричам Гоце, ала ще спра дотук. Ония български граждани, които са непримирими спрямо лъжата и са осъзнали, че България ще се оправи само когато у нас не лъжата, а истината стане водещото, такива хора, сред кои е и моя милост, наричаме Първанов Гоце. Ония хора, които се оставят да бъдат варварски манипулирани и вярват на всякакви лъжи, една от които е, че Първанов е Георги, а не Гоце, такива хора са подвластни на лъжата, тоест са длъжни да поемат отговорността за това че нещата у нас са тъкмо такива: неистински, фалшиви, лъжливи, псевдо, илюзорни и прочие.

По тази причина, драги Радослав, допускам, че Вие лично не сте толкова наивен да вярвате, че Гоце е Георги, и имам чувството, че щом обслужвате така усърдно хипотезата за наивници на ДС (че Гоце е Георги), нищо чудно сам да сте причастен към тия органи. Това е само допускане, не обвинение, но ако е истина, смятам, че не бива да ми се сърдите, щото сам се разконспирирахте. Писанията Ви са такива, че Ви разконспирират пред ония, които имат поне най-малка степен на психологическа проницателност (примерно, мъчите си, преструвате се и се представяте за "антикомунист", но пишете неща, които автентичен антикомунист никога не би казал).

Аз искам нещата у нас да станат истински, по тази причина най-упорито и всекидневно се боря да разобличавам лъжите, в които сме потопени. Ако почна да наричам Първанов Георги, това значи, че съм капитулирал пред лъжата, че съм се отказал от истината, а това, докато съм жив, няма да допусна да ми се случи... ето затова наричам Първанов Гоце!

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo