Г-н Иво Инджев е публикувал в блога си текст, озаглавен Светлина за прилепите в президентската пещера, който си заслужава да се прочете; информацията в нея предизвиква доста размисли и води до необходими изводи мислещите хора. Там още в самото начало се казва следното:Съветник на президента Георги Първанов е в топли взаимоотношения с хора, които се свързват с Октопода. Това стана ясно от отговор на вътрешния министър Цветан Цветанов на въпрос на „Монитор“ има ли връзка между Октопода, Алексей Петров, президента Първанов и партията на Яне Янев, които през последните месеци се превърнаха в основни критици на правителството на ГЕРБ.
Съветвам ви, прочетете тази статия - ако вече не сте я прочели. А аз в коментар там си позволих да поставя на г-н Инджев един въпрос, който отдавна искам да му поставя, ала все отлагам, сега се намери сгоден повод; ето какво запитах г-н Инджев, което си е покана за една дискусия по този важен според мен не просто нравствен, но дори имащ и логически смисъл въпрос:
Г-н Инджев, имам един въпрос към Вас, на който моля да ми отговорите. Признавам си, винаги съм се чудил защо наричате президента Първанов "Георги", а не "Гоце"? Ще ми е интересно какво ще кажете по тази въпрос. Аз днес написах една статия със заглавие По случай именния ден на г-н Президента: защо Първанов е Гоце, а не Георги, защо не бива да бъде наричан Георги, какво означава да го наречеш Георги? и в този контекст ми е твърде интересно какво ще ми отговорите, понеже Вие сте остроумен, духовит и мислещ човек.
Даже си мисля, че ще е интересно да проведем една по-сериозна дискусия по този въпрос, особено предвид наближаването на края на президентстването на г-н Президента. Според мен този въпрос Гоце или Георги трябва да се нарича лицето, родом от Сирищник, съвсем не е незначителен. Ще очаквам с интерес какво ще ми отговорите...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте: ЗА КОНТАКТВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
1 коментар:
Към Ангел Грънчаров:
Предполагам питате във връзка с Гергьов ден?
Много скоро желаещите да се запознаят с мнението ми по този въпрос ще имат тази възможност. Обещал, че имам интересни неща за споделяне и че ще го направя по мой начин. Наближава времето да изпълня обещанието си.
Но, за да не останете с впечатлението, че бягам от отговора, ще кажа все пак: използвам политическата сатира , но бягам от клишето.
Не мисля, че човек като Първанов, който от президенския пиедесетал легитимира ДС със задна дата и с това реанимира реваншизма на комунизма, може да бъде уязвен тъкмо с онова , с което заяви пред целия свят, че се гордее.
Както вече съм споменавал, неочакваният на пръв поглед порив към прозрачност от времето на тройната коалиция, който даде тласък на отварянето на досиетата, беше премерен удар. Другарите са преценили, че верните на комунистическите традиции хора получават по този начин легитимация като …герои в очите на подобните им. Но пък „предателите“ ще бъдат морално смачкани. Което и стана. Постигнаха ефекта на „неутронна бомба“. Защото чугунените глави не бяха засегнати, а „вредните“ ( от гледна точка на комунистическия замисъл) организими, бяха изпепелени. Възтържествува основното идеологическо постижените на прехода: „всички са маскари“. Това не само позволява, ами направо изисква такива, като Първанов , да бъдат вождове на маскарите. Че кой друг, щом всички са – най-маскарата между маскарите ще да е, нали ?!
Другаде го стяга ботушът Георги…
Posted by Иво Инджев | май 6, 2010, 7:58
Публикуване на коментар