Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 27 юни 2010 г.

За благодатната роля на "червеите на съмнението" в човешките души

По темата Диалог за нехристиянската по дух и така яростна нетърпимост на някои "най-правоверни православни" спрямо "обратните" според мен се получи интересно продължение, но вече не по втръсналата на всички тема за "обратните", а по принципни и съществени, смислени въпроси; ето какво си казахме там:

Анонимен каза: Г-н Грънчаров, прозрете истината! Религията е измама, като комунизма, оръжие за нетолерантност и омраза, целяща създаването на идеализирано общество, което отхвърля всички различни, като обратните. Виждате нивото на този вярващ, Христов, малоумен дебил, който отрича доказани научни факти като Еволюцията и се опира на една книжка, в която има призиви за смърт и убийство. Кретен, който твърди, че човечеството загива, макар никога досега да не е имало такава продължителност на живота на хората, такива напреднали медицински грижи, толкова голяма сигурност и в същото време невероятна свобода на човек да разпери криле, да бъде какъвто е. Поне в цивилизованите страни от Западна Европа.

Вие вярвате в красивата история за Богът, умрял за нас, но тя е приказка, създадена за да успокои хората, че са сами в черната и враждебна Вселена, която обаче е такава само в ума ни. Да, ние, хората сме сами, но има неща, на които можем да се опрем - чест, дълг, и разбира се, най-вече свобода. Трябва да отхвърлим предрасъдъците на миналото. Само тогава човечеството ще излезе от какавидата на собствените си интелектуални мемове и ще полети нагоре, дори в Космоса. Ако не успеем да направим това, сме обречени да пълзим завинаги в собственото си невежество, като изяждащи се една друга гъсеници.

Ангел Грънчаров каза: Примитивни и лесносмилаеми обяснения за религията, от рода на тези, които Вие излагате, не задоволяват моя дух; нали знаете, каквато е личността ти, такива са и обясненията, които те задоволяват :-) ... нищо лично :-)

Първом обаче се опитайте да разберете, а после скачайте да обяснявате на другите какво и що било; в случая пък се опитвате да продавате краставици на стар краставичар като мене; много съм мислил какво е религията, какво е Бог, какво е вярата, пък и същината на тия неща не се постига само със самонадеяния ум, ами се иска и сърце - и дух!

Затова много често уж умни хора се задоволяват с най-тъпи и примитивни обяснения за религията просто защото сякаш нямат сърца - защото са "запушили" сърцата си, понеже тираничният им ум ги тероризира постоянно и най-жестоко. Дали ме разбрахте какво ви казах?! :-)

Анонимен каза: А какво за хората, които също нямат сърца, но ползват религията като аргумент за репресия... какво за тях?

Ангел Грънчаров каза: Ами тъкмо за такива става дума де, не за някои други!

Анонимен каза: Но как се борите с тях, когато те държат цялата представителна власт в Църквата?! Макар да не споделям убежденията Ви за религията, се възхищавам от куража Ви, честно. Вие сте истински свободен човек и явно не можете да бъдете пречупен. Респект.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за комплимента :-) С ретроградите в църквата борбата няма да е по-лека от борбата с комунистическите ретрогради, които са във всяка една област от живота ни - и вредят ли вредят, с вси сили вредят колкото могат - и още два пъти по толкова. Заради такива сме я закъсали толкова, затова страната и народът ни преживяват такава страшна духовна криза, краят на която не се види.

Мнозинството от хората у нас са станали песимисти, нихилисти, пълни материалисти, сиреч, отдали са се на блудства, на преяждане, на пиене на евтина смръдлива ракия, отдали са се на постни "мечти" за лесно забогатяване, и то, разбира се, без изобщо да работиш, а само с тарикатлъци и далаверки да преуспееш - съзнавате ли колко е страшно положението?! С което обаче така сме свикнали, че го приемаме едва ли не за нормално?! А църквата у нас изобщо не си изпълнява ролята, напротив, в нравствено отношение е досущ същата, ако не и по-зле, от паството, което тя уж трябва да води... отчайващо е направо положението!

Затова трябва с такива объркани, без смислени ценности и страдащи, ала непризнаващи страданието си хора много да се разговаря, да им се въздейства, лекичко да бъдат подбутвани към това да осъзнаят някои прости, но затова пък жизнено важни за живота истини. Моя милост точно това прави, и в работата си - учител по философия съм на младите - и във всекидневието. Такава ми е, изглежда, ориста - и това правя откакто се помня: все разговарям, споря най-разгорещено, дразня толкова много хора, провокирам ги, намразват ме, разбира се, ставам им най-противен и т.н. Ала това не остава без следа, а пък след време някои се оказва, че са ми вече благодарни, щото човек се променя, а всичко случило му се оставя дълбока следа.

Особено много това важи за младите, щото душите им са плодородна почва, която първо трябва да бъде добре и дълбоко разорана, а пък после в нея трябва да попаднат добри семена; попаднат ли, израстат ли, помогнем ли им да се погрижат за поникналото, след време ще берат добри плодове; ако не - душата им ще стане пустиня, обрасла с тръни и буренаци.

Ето, един пример: мой близък, роднина, на 30 години е, не работи нищо, лежи на гърба на родителите си, а само мечтае как да забогатее, разбира се, с някаква далаверка; по часове водим с него най-разгорещени спорове, вече май съвсем ме намрази, но аз продължавам да пускам "червеи на съмнението" в душата му.

Така според мен трябва да се прави, няма друг изход. Та малко по малко да започнем да излизаме от мъртвата точкка, в която сме попаднали - и затова тъпчем все на едно и също място. По-свестните хора, които тук-там се срещат и у нас, трябва да потиснем погнусата си и да разговаряме с "чалгаджиите", с обезверените, с изпадналите в страшна безпътица, и то да разговаряме най-човешки; защото това означава да им попадем ръка, та да излезат от екзистенциалната дупка, в която са паднали. Наш човешки дълг е да правим това, хора сме в края на краищата...

(Забележка: виж и това: Какво е мем?, понеже на едно място биде употребена тази дума, а някой може да не знае що значи; то кой ли я знаеше де, та затова слагам линк та да се разбере.)


Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ


ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ



ЗА КОНТАКТ

2 коментара:

Анонимен каза...

Много благодаря за пространния отговор!
- Mamoulian

Kaloyan Borisov каза...

Да и аз искам да благодаря,за хубавия пост, има какво да научи човек от тебе :).