Бойко продължава да се мята от крайност в крайност, явно не умее да взема отговорни и трудни решения - и затова се опитва да шикалкави по най-тъп байганьовски маниер. Да беше имал поне една дарба, именно, да мълчи, щеше да е цвете, ала ето, и нея няма, както се забелязва. Напротив, има дефекта много, прекалено много да говори, което страшно много му вреди; за неговия случай мълчанието наистина би било злато; ала къде ти, сърце немирно трае ли пред тия хубави репортерки?!Абе как да не се разтапя сърцето му, как да не говори каквото му скимне пред тия постоянно подхвъркващи по петите му репортерки с така нежни светлоруси коси и с толкова игриво-пламтящи дълбоки очи, които, имам предвид репортерките, както казваше Иво Беров, си имат една-единствена мечта в тоя живот: да му опипат некой ден мускулите?!
Смятам, че ако изобщо около него има разумни хора, на които той поне малко се вслушва в думите - макар това много да ме съмнява! - то тия хора трябва да направят максималното, за да почне да мълчи особено когато се налага да се вземат трудни, тежки, отговорни решения, касаещи държавата и нацията за години напред. При него е валидна поговорката "Език мой - враг мой!", щото приказва като махленска клюкарка и на всяка манжда гледа да бъде мерудията.
Ето как една психологическа особеност на характера му ще му изяде като едното нищо главата; а другото качество, което особено много му липсва, това е да се вслушва в съветите на по-умните от него, на специалистите, на експертите. При него явно е така: или прекалено много ги слуша, щото, изглежда, е съвършено бос по много от темите - това се забелязва с просто око, но то е човешко и не е укоримо: от всичко никой не може да разбира! - поради което всеки ден, получавайки различни съвети, си мени мнението и постоянно си противоречи; или пък съвсем не ги слуша, а ако ги слуша, не ги разбира - и затова си приказва каквото му скимне според настроението. Така да се управлява държава няма начин да не доведе до най-плачевни резултати.
Аз се питам какви варианти в тази ситуация изобщо имаме - и като държава, и като граждански активни люде - та поне малко да повлияем на плъзгането на нещата по една опасно наклонена и прекалено хлъзгава плоскост. Ако нищо не правим, Бойко ще почне да си разиграва коня както му скимне и в един момент ще стане хептен смешен, а едни такива неща не са желани: защото действията му се следят под лупа от чужбина, пък и народът ни, нищо че е с доказан дефицит на мислителната способност, все пак, в цялата си съвкупност, не пасе само гъски, и в един момент ще вземе да му просветва що за птица е наший народний кумир. Та нещата все повече се объркват и разплитането им от ден на ден ще става все по-трудно - ако продължава така, а именно, Бойко да се перчи като бабаит и да приказва каквото му дойде на езика, без да му пука какво мислят както нацията, така и нашите партньори от близки и далечни страни.
Аз продължавам да съм наивник и да смятам, че трябва открито и смело да се говори и пише, навсякъде, където това е възможно, даже и постоянно да се разговаря с отделно взетия наш объркан съгражданин, лутащ се (или туткащ се) някъде наоколо, понеже тия разговори променят съзнанията и, тъй да се рече, се получава някакво ирадииране на идеи, настроения и чувства, което, като стане по-значително сред широките слоеве, може да стресне в един момент и самата власт.
А това, че медиите ни като цяло общо взето съвсем не си изпълняват мисията, е непростим грях, защото подпомагат провала на своя кумир, мислейки си, че му помагат. Тия, дето плащат на медите, за да са бойковистки-настроени, нахалост си прахосват парите; истински медиите ще му помогнат ако всеки ден го критикуват и го притискат отвсякъде; а като го хвалят и си мълчат за гафовете му, се държат като най-злите му врагове - бутат го към провала.А знаем, че он много се влияе от медиите, ето защо медиите са съучастник на правителството в подготовката на тоталното рухване на неговата политика. Тия неща са прости, ала у нас май се налага да се повтарят до безкрайност, белким на некоя по-отговорна кратуна почне да й просветва в некой момент. Ала знае ли се дали се знае какво може да стане при тия психологически дадености, с които разполагаме; вижда се, че "матрьялът" хич не е добър, ама такава ни била участта, която сами си подготвихме...
(Забележка: Горният текст е мой коментар в блога на Иво Инджев, и то под негов текст - Шарани или „от един гьол мренки“ край Белене? - в който става дума за това, че Б.Борисов пак си бил променил мнението за строетелството на АЕЦ "Белене"; знаем, че той през ден повтаря ту едното, ту другото: "ще се строи", "няма да се строи", "ще се строи", "нема да се строи", "нема пари", "намерят ли се пари, ке я строиме" и прочие. Та във връзка с тия поведенчески прояви на нашия любим премиер моя милост написа коментара, който вече прочетохте - или пък още се чудите дали тепърва да прочетете.)
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
1 коментар:
Г-н Грънчаров,моите уважения към вашата мисъл и творчество, но считам,че анализът ви за Борисов не е достатъчно задълбочен.Доста го подценявате,а това просто не е така.Той е доста по-умен,хитър и опитен отколкото повърхностно изглежда или някои искат да го представят.Класата му е много висока,анализирайте го внимателно.
поздрави:Гари Бекет
Публикуване на коментар