от Любомир Велков – Льовел
Втора книга от поредицата „Ръкопис на Тома”
„Ако духът е дошъл заради тялото, това е чудо на чудесата.”
Исус в Евангелие от Тома
За основа на този роман са ползвани писания на пророци, не много известни древни документи, съвременни изследвания и статии, както и интерпретирани разкази за случки и събития от съвременното човешко ежедневие. Авторът само ги е префразирал, а чрез тяхната романтична адаптация и привидно далечна взаимосвързаност, се е постарал да ги съедини в стряскащо безкрайната нишка на живота.
След падането на Йерусалим (въстанието 70 г.) римските политици наредили на военачалниците да изгорят градските архиви. Наред с желанието им да „изтрият града от лицето на земята” те целели да лишат историята от сведения за генеалогията на Исус. На практика военните унищожавали всичко свързано с рода на Давид, но, въпреки това, много документи били укрити и запазени. Част от тях звучат доста сензационно и романтично завладяващо.
Именно затова те се заклеймяват като ерес от ортодоксалното духовенство. Причината се крие в група самозвани духовници, които отхвърлят месианското наследство и го обявяват за смъртна опасност за Църквата. Като новопоявила се институция, тя създала една напълно нова концепция за дългоочаквания Помазаник. Той вече не е призван само да върне трона на рода си и да освободи евреите в Палестина. Христос е превърнат в небесния Спасител на света. Исус вече е: „Глава на тялото, сиреч на църквата, защото е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство; понеже в Него благоволи Отец да обитава...” (Колосяни, 1:15-19)
Именно това „тяло” трябва да превъзхожда и унищожи и най-могъщите езически идоли по онова време.
Исус не е християнин, а евреин-елинист и радикален юдаист. На тези начала се основават и идеите му като съвременен политик с ясно изразена тогавашна цел. Обединение на нацията и борба с Римските завоеватели. Един от основните проблеми, свързани с неговия живот, са така наречената „Кръвна връзка” за произхода му и телесното възкресение от физическата му смърт. Особено вторият никак не е подкрепен от оригиналните Евангелия. Например в това на Марко, стихове 9-20 (16), уреждащи този въпрос, са били добавени допълнително. Проблемен е въпросът и в другите, но както и да ги разглеждаме детайлите, „осветляващи” това явление са объркващи и дори, смущаващо противоречащи си едни на други.
Именно от това се възползвали и ранните епископи на Християнската църква, които узаконили своята власт за вечни времена, като твърдели, че именно Петър ги бил ръкоположил лично. За тях проблемът за „Кръвната линия” в произхода на Спасителя придобива важност от „жизнено” значение. С течение на времето той претърпява известни метаморфози, стигайки до нас в сегашния си вид.
Само въпросът за Възкресението остава парадоксален. Развитието на цивилизацията изисква и неговата съвременна парафраза на църковен език. Мнение на повечето мислещи и милеещи за авторитета на двете християнски църкви техни висши ръководители. Това е и един от обединяващите ги въпроси.
Остро се поставя и въпросът за мощите на Свети Йоан, пръснати на различни места, едно от които се „оказа” в България. По-точно остров Свети Иван, край град Созопол. Този роман, по свой си начин, се опитва да „разбули” тайната около това събитие.
И все пак, каквато и да е истината за Исус, каквото и да са писали и да пишат за него, Той си остава символ на Страданието в името на възлюбения от него човек. Въпросът е доколко всеки от нас ще осмисли отреденото от съдбата му житие с иначе съвършената философия на Словото Му. Всъщност това е и „кръстът”, на който ни е разпнал животът. Всеки избира сам, защото всичко може да бъде разрушено. Важно е какво ще бъде построено на негово място. Какво ще оставим след себе си.
АВТОРЪТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар