Предговор към романа ВРЕМЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ

Предговор към романа ВРЕМЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ

от Любомир Велков – Льовел

Втора книга от поредицата „Ръкопис на Тома”


„Ако духът е дошъл заради тялото, това е чудо на чудесата.”

Исус в Евангелие от Тома

За основа на този роман са ползвани писания на пророци, не много известни древни документи, съвременни изследвания и статии, както и интерпретирани разкази за случки и събития от съвременното човешко ежедневие. Авторът само ги е префразирал, а чрез тяхната романтична адаптация и привидно далечна взаимосвързаност, се е постарал да ги съедини в стряскащо безкрайната нишка на живота.

След падането на Йерусалим (въстанието 70 г.) римските политици наредили на военачалниците да изгорят градските архиви. Наред с желанието им да „изтрият града от лицето на земята” те целели да лишат историята от сведения за генеалогията на Исус. На практика военните унищожавали всичко свързано с рода на Давид, но, въпреки това, много документи били укрити и запазени. Част от тях звучат доста сензационно и романтично завладяващо.

Именно затова те се заклеймяват като ерес от ортодоксалното духовенство. Причината се крие в група самозвани духовници, които отхвърлят месианското наследство и го обявяват за смъртна опасност за Църквата. Като новопоявила се институция, тя създала една напълно нова концепция за дългоочаквания Помазаник. Той вече не е призван само да върне трона на рода си и да освободи евреите в Палестина. Христос е превърнат в небесния Спасител на света. Исус вече е: „Глава на тялото, сиреч на църквата, защото е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство; понеже в Него благоволи Отец да обитава...” (Колосяни, 1:15-19)

Именно това „тяло” трябва да превъзхожда и унищожи и най-могъщите езически идоли по онова време.

Исус не е християнин, а евреин-елинист и радикален юдаист. На тези начала се основават и идеите му като съвременен политик с ясно изразена тогавашна цел. Обединение на нацията и борба с Римските завоеватели. Един от основните проблеми, свързани с неговия живот, са така наречената „Кръвна връзка” за произхода му и телесното възкресение от физическата му смърт. Особено вторият никак не е подкрепен от оригиналните Евангелия. Например в това на Марко, стихове 9-20 (16), уреждащи този въпрос, са били добавени допълнително. Проблемен е въпросът и в другите, но както и да ги разглеждаме детайлите, „осветляващи” това явление са объркващи и дори, смущаващо противоречащи си едни на други.

След кончината му през 67 година от н.е., мисията му била подета от религиозно движение, кръстено на неговото име за да скрие истинските му наследници. То се установило в Рим и постановило ръководителите му да са онези, които получават властта направо от Петър. Защото Исус бил казал: „Ти си Петър и си камъкът, върху който ще се съгради Църквата”. (Матея, 16:18-19)

Именно от това се възползвали и ранните епископи на Християнската църква, които узаконили своята власт за вечни времена, като твърдели, че именно Петър ги бил ръкоположил лично. За тях проблемът за „Кръвната линия” в произхода на Спасителя придобива важност от „жизнено” значение. С течение на времето той претърпява известни метаморфози, стигайки до нас в сегашния си вид.

Само въпросът за Възкресението остава парадоксален. Развитието на цивилизацията изисква и неговата съвременна парафраза на църковен език. Мнение на повечето мислещи и милеещи за авторитета на двете християнски църкви техни висши ръководители. Това е и един от обединяващите ги въпроси.

Остро се поставя и въпросът за мощите на Свети Йоан, пръснати на различни места, едно от които се „оказа” в България. По-точно остров Свети Иван, край град Созопол. Този роман, по свой си начин, се опитва да „разбули” тайната около това събитие.

И все пак, каквато и да е истината за Исус, каквото и да са писали и да пишат за него, Той си остава символ на Страданието в името на възлюбения от него човек. Въпросът е доколко всеки от нас ще осмисли отреденото от съдбата му житие с иначе съвършената философия на Словото Му. Всъщност това е и „кръстът”, на който ни е разпнал животът. Всеки избира сам, защото всичко може да бъде разрушено. Важно е какво ще бъде построено на негово място. Какво ще оставим след себе си.

АВТОРЪТ

Добави в Svejo