Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

неделя, 12 септември 2010 г.

Бедни сме най-напред духом, а след това и иначе, сами себе си прецакваме постоянно

Здравейте, г-н Велков,

Аз така разбрах: че може да публикувам романа Ви първо в блога, а след това, живот и здраве да е, в списанието. Ако не съм правилно разбрал, моля ме коригирайте.

Да излезе този текст онлайн, в интернет, си има ред предимства. Първо, много хора ще разберат, че има такъв роман – и ще имат шанса да го прочетат. В моя блог дневно и редовно влизат от 1000 до 2000-3000 човека. Блогът ми е посещаван и четен: и двата ми блога имат над 700 000 посещения досега. Та публикуването на романа Ви при мен ще провокира интереса, ще се знае, ще залегне в съзнанията на много хора, че има такъв роман, че се е родил такъв роман.

Чел съм и с положителност зная, че нещата не стоят така, както обикновено си мислим, както, примерно, аз съм си мислил някога: че публикуването на една книга в интернет е подарък, е харизването й на публиката, която безплатно да получи онова, в което авторът е вложил толкова сили, труд, умения. То е и така, и не е така. Много от сега работещите известни писатели публикуват без скрупули книгите си и в интернет, и това повишавало търсенето на книжните издания, понеже най-малкото е добра реклама. За да накараш един човек да си купи книгата ти трябва да му дадеш възможност да разбере каква е тази книга, да прочете тук-там от нея, да я “разлисти”. Ония, които обичат да четат книги, няма да бъдат спрени да си купят книгата само заради това, че са чели откъси от нея в интернет. И така нататък, да не задълбаваме в това.

Ако бяхме решили да публикуваме романа само в списанието, което излиза в 500 книжки, щяхме да стесним прекомерно потенциалната му читателска публика. Ние пак ще го публикуваме, но там публикацията на цялото ще отнеме време, докато тук, в интернет, много по-бързо читателите ще могат да се докоснат до книгата. Което е нейно промотиране и раждане, щото книгите не са писани за да стоят в чекмеджетата, а за да се четат.

Аз започвам от днес да публикувам част по част романа Ви. Много е удобен за публикуване в интернет, понеже главите са недълги, това е голямо предимство, щото в интернет пък хората не обичат да четат дълги текстове, а Вашият е точно колкото трябва. Да се надяваме, че книгата ще има успех. Тя го заслужава. Вярвам, че даже и у нас рано или късно стойностните неща ще бъдат оценени.

По-скоро късно, отколкото рано, щото у нас колкото е по-стойностно нещо, толкова по-трудно и бавно се възприема, но и това е нещо; ние винаги пропускаме, проспиваме решаващите моменти. И в историята си, и в живота, и в духовното си пробуждане, и навсякъде. У нас обикновено се ценят най-вече боклуците, “бляскавите стъкълца”, а пък истинските неща са в страшна немилост.

Нашенецът не допуска, че такива безценни неща, примерно, диамантите (или... книгите!?), изобщо съществуват. Ценим евтинкото. Стъклото у нас смятат за диамант, а диаманта – за стъкло. Бедни сме най-напред духом, а след това и иначе. За жалост, така е. Сами себе си прецакваме постоянно. От едната глупост. Но това е крайно време да се промени, че така доникъде няма да стигнем.

Ами това е засега. Ще Ви пратя линк, където лесно можете да намерите цялата последователност от публикации на отделните глави от романа. Ще можете да прочетете и първи отзиви на читатели, което винаги е ценно за писателя.

Да се надяваме, щото когато нещо е истински стойностно, обикновено коментиращи няма. Щото ний обичаме да критикуваме, да намираме кусури. Но ще видим какво ще стане, да опитаме, да направим каквото трябва, пък да става каквото ще.

С поздрав: А.Грънчаров

(Забележка: Горното е моят отговор на писмото на писателя Любомир Велков, публикувано тук: Ако не се осъзнаем и не установим възприетите от другите правила, няма да успеем.)

1 коментар:

Анонимен каза...

Вероятно публикуването онлайн включва риск, но пък си струва - поне ще се намерят читатели - критици или почитатели.
УСПЕХ