Открито писмо до Премиера и Министъра на образованието във връзка с ученическите протести

КОПИЕ: До Премиера на Република България г-н Бойко Борисов

Обръщение към министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов

Г-н Министре,

Пиша Ви в качеството си на български учител и дългогодишен преподавател по философия и гражданско образование. Става дума за следното:

Напоследък учениците от цялата страна, и особено от град Пловдив, недоволстват заради Ваше решение, според което на 2 януари трябва да завърши т.н. "коледна ваканция" и на 3 януари трябва да започнат учебните занятия. Недоволството на младите хора преля и се изрази в многохилядни улични демонстрации с искане да им бъде върната зимната ваканция. От поне два месеца Вие и подведомствените Ви министерски чиновници добре знаете реакцията по повод на собственото Ви недообмислено (т.е. глупаво) решение, ала въпреки това си позволявате лукса да проявявате едно съвсем неуместно в случая бюрократично високомерие. По този начин Вие пропуснахте шанса да урегулирате по един умен начин дискутирания и то не толкова съществен момент - и така сам провокирахте масовите улични демонстрации на нашите ученици.

Което за сетен път показва Вашето неумение да управлявате, да сте загрижен за случващото се, да работите така, щото решенията Ви да са в интерес на ония, които управлявате. Грубото незачитане и тъпото пренебрежение на мнението на учениците, което си позволихте да демонстрирате, издава Вашия недемократичен манталитет, което пък от своя страна показва, че вече нямате и моралното право да претендирате да сте управник в една демократична европейска страна, каквато е - и трябва да остане! - нашата България.

Вместо да поведете диалог с учениците и учителите, за да бъде отстранен повода за протестите, Вие наредихте на звената на йерархичната структура надолу, и най-вече на директорите на училища, да оказват недопустим административен натиск, шантажи, манипулации и насилие, та учениците да бъдат сплашени и повече даже и да не помислят за нови протести. Ваши подопечни шефове на инспекторати са инструктирани да дават нареждания на директорите, което те охотно сториха, на участвалите в демонстрациите учeници да бъдат наложени строги наказания, а именно публично порицаване, вписване на неизвинени отсъствия, което пък за много от случаите ще доведе до спиране на стипендии и на детски добавки.

Във връзка с такова едно арогантно поведение и недопустим административен произвол от страна на институциите се чувствам да Ви уведомя, драги г-н Министре, че Вие сте министър на образованието не в тодорживкова България, към която питае такива топли чувства Вашият шеф, именно г-н Премиера Борисов; вие, г-н Министре, сте министър в една съвсем друга България, и е радващо, че ако не Вие самият, то учениците, са на длъжното ниво, показвайки решимостта докрай да се борят и да наложат искания, за които са преценили, че отговарят на техни коренни човешки и граждански права и интереси. Щом като учениците Ви дават на Вас, Министъра, и на подопечните Ви чиновници, един такъв урок по гражданска доблест и достойнство, то това още един път показва, че лично Вие не сте достоен да бъдете Министър на ученици и млади хора, показващи един такъв достоен за възхищение граждански и европейски манталитет.

В тази връзка аз лично, бидейки преподавател по философия и гражданско образование, се чувствам длъжен да Ви уведомя, драги г-н Министре, че българското училище, наред с всичко останало, е длъжно да възпитава и формира добри, достойни, свободни (а не унизени и покорни!) и обществено активни граждани на България из средите на българската младеж. Това по никой начин не може да стане ако учениците ни биват репресирани по толкова груб начин за това, че са имали достойнството по съвсем цивилизован начин да защитят накърнени свои, и то фундаментални, човешки и граждански права.

Разбира се, в тази ситуация е съвсем нормално и от учениците да Ви бъде поискана оставката, след като оставката Ви се иска от толкова време не само от учените от институтите на БАН, но и от преподавателите и от студентите от българските университети. Случаят с неспособността Ви да решите толкова прост и ясен казус, какъвто е този с връщането на зимната ваканция на учениците, е крещящ пример за некомпетентност и управленско безсилие, което е достатъчен повод да Ви се иска, и то най-категорично и решително, оставката. Подайте си оставката, г-н Министре, проявете този единствен останал Ви жест на достойнство, та поне отчасти да изтриете петното на срама!

Искам също така да Ви уведомя, драги г-н Министре, че българското образование се намира в тежка криза и дори катастрофа, която обаче, видно е, изобщо не смущава така приятния Ви сън на невинен младенец. Учениците имат безброй поводи за възмущение, за недоволство и за протести: учебните планове и програми са направени така несмислено, че излишно претоварват, и то в крайна степен, и учениците, и учителите, които пък са принудени в условията на вечен дефицит на учебно време да галопират през материала. Ощетени са, разбира се, най-вече учениците, които няма да получат качествено и модерно образование.

Когато един ученик години наред е бил насилван да приеме диктата на една несмислена и зле организирана образователна система, когато в непосредствения си жизнен опит се е убедил, че не му е по силите да понесе тежестите на самоцелното "трупане на знания", реакцията му е съвсем естествена и оправдана: днес мнозинството от учениците са отвратени от ученето и от училището, не учат и не виждат смисъл да учат, поради което масово бягат от часове, прахосвайки собствените си интелектуални и душевни сили. Това, че позволявате, като управленец на тая толкова деликатна сфера, да бъдат пропилявани без полза и без смисъл жизнените и интелектуалните сили на младежта на нашата нация, е престъпление спрямо нейното бъдеще. Бъдещето както на самата младеж, но и бъдещето на нашата България; защото двете, разбира се, изцяло съвпадат!

От години у нас се говори за назрялата необходимост в българското училище да бъде проведена същностна реформа, променяща самите начала и устои на съществуващата авторитарна командно-административна и репресивна образователна система, останала ни в наследство още от ерата на ранния комунизъм. В българското училище се налага същностна промяна на всичко: на подхода към учениците, именно тяхната личност с цялото богатство на жизнените й сили да бъде поставена в центъра на вниманието; да се промени стила на отношение към учениците, които от безправен обект на педагогически въздействия и манипулации да бъдат превърнати в пълноправен субект на собственото си личностно развитие, на съдбата и на бъдещето си; йерархичната бюрократична система на образованието, осигуряваща пълно всевластие на бюрокрацията, да бъде ликвидирана, и на нейно място да бъде създадена една пронизана от демократичен дух, толерантна, зачитаща индивидуалните особености и специфичните познавателни нужди на младата личност човечна учебна среда (не казвам "система"!), благоприятстваща и насърчаваща разгръщането на личностния потенциал на младата личност; и прочие, и т.н.

За това какво трябва да се направи в българското образование, и то в един спешен порядък, и за това какви промени следва незабавно да се въведат, от години апелирам в книгата си ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, която Ви изпратих още в началото на Вашето министерстване, но на която Вие, драги г-н Министре, обладан от някаква байганьовско-парвенюшка мания за величие, не обърнахте и капчица внимание. Което и показва, че съвсем не схващате от какви промени се нуждае българското образование, ерго, нямате нужния интелектуален ресурс да управлявате. Поради което възниква законният въпрос: какво още правите там, в Министерството, нима не съзнавате, че отдавна е време да си идете?!

За да не бъде прекалено дълго това мое обръщение, спирам дотук, въпреки че още много може и трябва да бъде казано. Ще изпратя това мое обръщение до Вас и на г-н Премиера Бойко Борисов, понеже съм воден от крехката надежда, че ако не Вие сам ще дръзнете да си подадете оставката (такъв случай на достойно поведение българската история не знае, ако изключим достойното поведение на покойната г-жа Блага Димитрова, Бог да я прости, български вицепрезидент от миналото, която единствена си подаде оставката без даже никой да й я е поискал!), поне той, г-н Премиерът, може би все пак ще може в един момент да осъзнае назрялата нужда да Ви я поиска. Вашето време свърши, набързо си проиграхте шансовете, време е да си идете.

Позволявам си да Ви пожелая приятни бъдещи занимания на научното поприще! Прочее, аз лично за себе си съвсем не мога да си обясня на какво се дължи тоя ламтеж за министерстване, след като най-благодатни и приятни за нас, учените, са тъкмо заниманията с наука (и философия), а също така, разбира се, и незаменимото с нищо друго живо общуване с младежта.

С (не)уважение: Ангел Грънчаров (Ваш едновремешен състудент от Държавния университет в Санкт Петербург)

Добави в Svejo