Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 8 декември 2010 г.

Ода или реквием за българското училище

ТОГАВА И ДНЕС

ОДА ИЛИ РЕКВИЕМ ЗА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

(фрагментарни мисли на един педагог)

"... Разбира се, че е твърде примамливо да не се върви напред, да се стои на едно място, да не се прогресира, с други думи във всичко да се разчита на това, което е налице, защото това, с което разполагаме, ни е известно, ние се осланяме на него и това ни дава усещане за пълна сигурност..."

(Ерих Фром,"Бягство от свободата")

ТОЗИ ПЪТ ЗАГЛАВИЕТО ИДВА САМО, без да го извличам от текста. Литературният и музикалният термини ми помагат да обхвана както състоянието на днешното ни образование, така и настроенията на една (младата) част от колегите си. Дълги години хвалебствени оди: "Образованието - дело всенародно", "Учителят - водеща личност в преустройството", "Образованието - модел на обществото ни през ХХІ век". Необходими ли са още мъдрости (т.е. гениални слова) от миналото настояще?

Бодряческият дух не е присъщ на мислещите хора. Те подлагат всичко на преценка или преоценка. Скептични по вътрешно устройство, те имат очи за миналото, живеят имено днес, имат взор за утре. Надделява песимизма. "Кризата е една - в мисленето" (Шарл дьо Гол). А и обокновеният човек има подобна максима: "Отнеми на човека ъкъла и ти му вземаш всичко"... А ако от време на време му подхвърляш и някое кокълче, което дълго време преди това си му обещавал... "Не обичам хората без переспективи!" Нали тъй го бе казал поетът... Но какво искате, нали ви дадоха 85 лева глобално, на калпак. И ви обещаха 10-20% над средната работна заплата за страната, и то с индексация, а могат да ви върнат статуквото отпреди 1968 година!

Млади пенсионери! Ликувай, учителско тяло! Всичко е наред, също както в песента на Васил Найденов. Гледай си рахатлъка, келепирът, ако го търсиш е навсякъде около теб... Върти ли ти се трудовият ти стаж, върти се. Иска ли някой от теб висока квалификация - не иска. Безпокои ли те някой за пропуски в работата - че смее ли при печално дередже и този обществен хал. Ха тогава, вземай си часовете, имитирай работа, па си накриви калпака, прав си, до болка си прав, прадядо! (ОЩЕ >>>>>)

1 коментар:

nana каза...

Мисля че с повече търпение ще се получи желания резултат , но само при вложени общи усилия.не бива да се черногледи и песимисти