Преди няколко дни благодарение на тая чудесна измишльотина интернет се свързах с една моя позната и колега, която сега живее и работи в Америка. Обменихме мисли и в един момент аз й писах ето това:
... Кажи нещичко за Америка ако имаш време, макар че не е лесно да се каже с няколко думи. Аз имам блог, не зная дали си го разглеждала. Ако желаеш, напиши как вие, българите в Чикаго, живеете, ще го публикувам, мисля, че ще е интересно, понеже блога се чете от доста българи по света. Аз си се занимавам с това мое хоби, блога :-) Или ако сама нямаш време за такива неща, примерно някой ваш ученик, ако иска, да напише нещо; зная, че си директор на българско училище там. Ами това е засега. Поздрави на Чикаго от Пловдив!
Моята позната, чието име засега няма да й споменавам, понеже не съм я питал дали да публикувам съобщенията ни, но чиито инициали са H.P., в отговор ми написа ето това:
Здравей, Ангеле! Та то никак не е лесно да се пише за Америка, тя е необятна. Пък и аз все още не съм успяла да видя кой знае колко от нея. Само се въртя из Чикаго. Миналият май месец със семейството с кола ходихме до Тексас. Минахме през няколко щата и успях да придобия някаква представа. Мислех си, че едва ли не има необитавани земи, но, уви, Америка навсякъде е почти еднаква: добре устроена, със стабилна инфраструктура и комфорт. За нас емигрантите, разбира се, "не е рай".
Знаеш ли стигнах до заключение, че всеки българин трябва да мине през Америка, за да прецени сам за себе си колко струва и физически, и умствено, и психически. Тук е своего рода тест за личността като такава. Ние като българско училище имаме много публикации по вестниците тук на различни теми и учителите самостоятелно, и заедно с учениците. Ако проявяваш интерес или мислиш, че ще е интересно да ги публикуваш в блога си пиши ми. Най-лесния вариант да ти ги прехвърля според мен е по скайпа или на имеил. Ако искаш изпрати ми координати. Това засега от мен.
В отговор на тия нейни думи моя милост тази сутрин й написа следното:
Здравей, благодаря ти много за впечатлението за Америка, което сподели с мен! За мен всеки отзив и преценка за Америка и американците е много ценен; не крия, че съм почитател на САЩ, смятам, че те са твърд бастион на свободата, и по тази причина ми е много интересно как виждат Америка нашите сънародници, които живеят там.
Особено интересно пък ще ми е да прочета за възприятията и разбиранията на младите, на българските американчета, щото сред твоите ученици там, предполагам, има и много такива, които са се родили в САЩ и вече, така или иначе, са американчета. И понеже те, предполагам, все пак идват на гости в България, пак имат възможност да сравняват, за тях пък ми е интересно как изглежда България в техните очи. Затова много ще съм ти благодарен да ми изпратиш по имейла такива текстове, писани от вашите ученици.
Много също така ме вълнува въпросът за това как е устроена американската образователна система, понеже у нас кризата в образованието стигна до абсурдни измерения и вече все повече се осъзнава, че така нещата не могат да продължават, че трябва да се търси изход от тежкото положение. Аз в последните години доста мислих и писах по тия теми и в резултат се роди една моя книга, в която съм събрал всичко, което съм писал за българското образование от 25 години; заглавието на книгата е ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (има я и онлайн).
Та така, ще ми е ценно всяко свидетелство по тия въпроси, за американското образование, за това как са устроени българските училища в Америка, за това как българите, живеещи в Америка, я възприемат и оценяват, как тя изглежда в техните очи, а също и как изглежда България в очите било на младите български американци, издаващи си понякога в България, пък и в очите на техните родители, които са родени тук, ала са живели в Америка - и отстрани могат по-добре да забележат нашите тукашни недъзи и проблеми.
Всички тия впечатления, убеден съм, са интересни и за читателите на моя блог, който стана в последните години един от най-посещаваните блогове, така че с благодарност непременно ще ги публикувам в него.
А ето сега и моите координати:
Имейл: angeligdb от abv точка bg
Моят блог.
Моите книги и учебни помагала онлайн.
Скайп: angeligdb
Много поздрави изпращам от Родината!
... Кажи нещичко за Америка ако имаш време, макар че не е лесно да се каже с няколко думи. Аз имам блог, не зная дали си го разглеждала. Ако желаеш, напиши как вие, българите в Чикаго, живеете, ще го публикувам, мисля, че ще е интересно, понеже блога се чете от доста българи по света. Аз си се занимавам с това мое хоби, блога :-) Или ако сама нямаш време за такива неща, примерно някой ваш ученик, ако иска, да напише нещо; зная, че си директор на българско училище там. Ами това е засега. Поздрави на Чикаго от Пловдив!
Моята позната, чието име засега няма да й споменавам, понеже не съм я питал дали да публикувам съобщенията ни, но чиито инициали са H.P., в отговор ми написа ето това:
Здравей, Ангеле! Та то никак не е лесно да се пише за Америка, тя е необятна. Пък и аз все още не съм успяла да видя кой знае колко от нея. Само се въртя из Чикаго. Миналият май месец със семейството с кола ходихме до Тексас. Минахме през няколко щата и успях да придобия някаква представа. Мислех си, че едва ли не има необитавани земи, но, уви, Америка навсякъде е почти еднаква: добре устроена, със стабилна инфраструктура и комфорт. За нас емигрантите, разбира се, "не е рай".
Знаеш ли стигнах до заключение, че всеки българин трябва да мине през Америка, за да прецени сам за себе си колко струва и физически, и умствено, и психически. Тук е своего рода тест за личността като такава. Ние като българско училище имаме много публикации по вестниците тук на различни теми и учителите самостоятелно, и заедно с учениците. Ако проявяваш интерес или мислиш, че ще е интересно да ги публикуваш в блога си пиши ми. Най-лесния вариант да ти ги прехвърля според мен е по скайпа или на имеил. Ако искаш изпрати ми координати. Това засега от мен.
В отговор на тия нейни думи моя милост тази сутрин й написа следното:
Здравей, благодаря ти много за впечатлението за Америка, което сподели с мен! За мен всеки отзив и преценка за Америка и американците е много ценен; не крия, че съм почитател на САЩ, смятам, че те са твърд бастион на свободата, и по тази причина ми е много интересно как виждат Америка нашите сънародници, които живеят там.
Особено интересно пък ще ми е да прочета за възприятията и разбиранията на младите, на българските американчета, щото сред твоите ученици там, предполагам, има и много такива, които са се родили в САЩ и вече, така или иначе, са американчета. И понеже те, предполагам, все пак идват на гости в България, пак имат възможност да сравняват, за тях пък ми е интересно как изглежда България в техните очи. Затова много ще съм ти благодарен да ми изпратиш по имейла такива текстове, писани от вашите ученици.
Много също така ме вълнува въпросът за това как е устроена американската образователна система, понеже у нас кризата в образованието стигна до абсурдни измерения и вече все повече се осъзнава, че така нещата не могат да продължават, че трябва да се търси изход от тежкото положение. Аз в последните години доста мислих и писах по тия теми и в резултат се роди една моя книга, в която съм събрал всичко, което съм писал за българското образование от 25 години; заглавието на книгата е ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (има я и онлайн).
Та така, ще ми е ценно всяко свидетелство по тия въпроси, за американското образование, за това как са устроени българските училища в Америка, за това как българите, живеещи в Америка, я възприемат и оценяват, как тя изглежда в техните очи, а също и как изглежда България в очите било на младите български американци, издаващи си понякога в България, пък и в очите на техните родители, които са родени тук, ала са живели в Америка - и отстрани могат по-добре да забележат нашите тукашни недъзи и проблеми.
Всички тия впечатления, убеден съм, са интересни и за читателите на моя блог, който стана в последните години един от най-посещаваните блогове, така че с благодарност непременно ще ги публикувам в него.
А ето сега и моите координати:
Имейл: angeligdb от abv точка bg
Моят блог.
Моите книги и учебни помагала онлайн.
Скайп: angeligdb
Много поздрави изпращам от Родината!
5 коментара:
Моля ви само да не правите сравнение между (Америка и България) или (Америка и Португалия) или (Америка и Гърция) и т.н. Това са несравними величини. Америка е държава-континент и в този смисъл може да се сравнява само с Европейския съюз като цяло, не с отделни европейски страни. Освен това тя не е хомогенна, а се състои от отделни щати, т.е. държави със собствени особености, законодателство и пр., така че всякакви обобщения са проблематични. Друго: американската демокрация е продукт главно на англосаконската култура, поради което не можа да се пренася автоматично върху други, неанглосаксонски страни. Американската училищна система едва ли е пример за подражание. Държавните училища са ужасни. Бих препоръчал на българите да изучават други, по-успешни модели, например финландския. И последно: американската инфраструктура, сравнена с европейската, НЕ Е ДОБРА.
Слагате някакви преднамерени граници, което не е коректно. Вашето възприятие, не зная защо, Ви се струва меродавно, но това едва ли е така. Нека да дадем думата на очевидците, и да сравняваме техните възприятия и оценки. Едва на тази основа всеки може да си прави някакви свои заключение. Тук става дума и за оценки и ценности, така че няма как да мислим еднакво, щото сме различни в това, пък и във всяко друго отношение. Американците са хора, човеци като нас, българите, защото да не можем да се сравняваме с тях?! Америка пък е един пример не само за България, а и за целия свят. Много можем да се поучим от американците. Твърдението Ви, че образованието в Америка е такова или онакова, е смехотворно: смятам, че си давате сметка, че Харвард, примерно, е в САЩ, а не, да речем, в... Куба или Китай...
Тук има известно недоразумение. Америка, разбира се, е лидер на свободния свят и е твърде разнолика и пъстра като култура и форми на живот, но масата американци са крайно елементарни, необразовани и безинтересни хора. Висока култура и изтънчени интелектуалци има основно е Европа. Не виждам и какво може да се каже за мексиканците, албанците, българите или поляците в САЩ или турците в Германия или алжирците във Франция и т.н. Това са прости безинтересни бачкатори – разносвачи на пици, миячи на чинии и т.н. По-добре да използваме времето си да се запознаваме с живота и биографиите на великите мислители, учени и хора на изкуството, без да обръщаме внимание на простолюдието.
Колкото до университете – да, в
Америка наистина има елитни университети като Харвард, макар че критериите за елитност са разтегливи и така често се създава погрешна представа. Оказва се, че много университетски рейтинги например са изградени върху погрешна методология. Също така много зависи от специалността. Освен това именно американсккте университети са свърталище на интелектуалците-левичари. Така че безкритичното прехласване пред Америка е смешно.
За училищното образование пак обръщам внимание на финландския модел.
Някой би могъл да запита: а как след като е с такова простовато и грубовато население тогава Америка е най-богатата страна на света (макар и с големи, непознати в Европа социални контрасти)? Отговорът е, че благоденствието не е пряко свързано с интелектуалното равнище на населението. Или даже е свързано, но отрицателно. Американският просперитет е плод на англосаксонския индивидуализъм и предприемачески дух. Носители на този дух обаче са по принцип по-„низшите”, по-необразованите прослойки. Америка е създадена именно от такива прости, но предприемчиви хора. В Америка не са се преселили и не се преселват европейските интелектуалци и аристократи. Както знаем, интелектуалците и аристократите имат други интереси. Само че едно общество, съставено само от интелектуалци, едва ли ще просперира материално, защото интелектуалците по принцип могат, но не искат да се занимават с предприемаческа дейност и винаги гледат с известно презрение на предприемачите. Истинско възхищение хора като Бил Гейтс, Уорън Бафет или Атанас Буров не могат предизвикат у нас. Аз бих полудял най-късно на третия ден, ако трябва да се занимавам с „бизнес” и сметки. За сметка на това Сократ и Махатма Ганди имат нашето безрезервно възхищение.
Така че можем да се радваме, че Америка е силна и демократична страна, под чиято защита Европа може да се отдава на изтънчени удоволствия. Само че не можем да се възхищаваме на американския начин на живот per se. Бизнесът и материалната печалба не може да са крайната цел на човешкото съществуване.
Най-добре се живее в западноевропейските и северноевропейски страни от САЩ, по-специално Германия и Франция. След това е Канада, Австралия, след това идват Щатите, после Япония, после страните от Източна Европа.
Нататък се оцелява. Но иначе навсякъде е гадно и трудно. Който очаква, че някъде има пари по улицата да взема, ще има да си чака...
Публикуване на коментар