За призванието да си човек

В днешно време много хора незаслужено се обявяват за херувими; дори е грозно, когато сами се провъзгласяват за такива. Какъв трябва да е днешният човек, за да бъде признат и припознат като жител на днешния социум?

Определено - преди време качеството "скромност" е било високо, високо ценено. И тук става въпрос за периода преди около Възраждането. А... сега, с какво можем да се похвалим сега? С ценене на скромността и истинска оценка на постигнатото от индивида? Не, определено. Това е от една страна.

Днес се цени, когато някой се самоопредели като част от определено общество, извика на на висок глас "ние", а останалите му се радват. Колективното съзнание може да е идеална част от план, с който биха могли да бъдат манипулирани масите. Тези, които се наричат "ние", без дори да се замислят към каква кауза и с каква цел се присъединяват. За сведение - не съм "просветен" в световния заговор и не харесвам конспирацията.

Ако си сам, струва ми се, обречен си. Обречен си на незачитане и неглижиране от обществото, от онези с колективното съзнание за херувими, които ще те принудят да си техен роб, роб на идеите им.

А ако си решил, че ще се бориш сам за някаква кауза, ще изглеждаш луд. Дано не е така, както аз си мисля. Защо да си част от някакво общество, което няма да те зачете като идеолог, а като "поддръжник". Като някой самопровъзгласил се "лидер" благодари на своите поддръжници, знайте - това е злоупотреба. Злоупотреба с индивидуалността, с личността на всеки от вас, всеки от вас, който си е обещал, че ще направи каузата жива.

Но защо да се борим за някаква кауза сами? Има ли смисъл? О, да, смисълът се крие в индивидуалността и това, че си направил една идея работеща. Идея, която могат да последват и други. Идея, която си постигнал единствено благодарение на собствените си усилия, усилията на човека, взел нещата в свои ръце, идеологът, а не поддръжника.

Масите от хора, които смятат, че човекът, който са последвали, мисли вместо тях, се лъжат. Лъжат себе си, а в някои случаи - знаят, че се лъжат, но така им харесва; така те смятат, че не носят отговорност. Този, който са последвали, се провалил, но те - те не са виновни. И така - изменят на убежденията си и на следващия ден - просто си избират друг "водач". Това е пагубно. А изборът - изборът днес е свободен. Това е свобода - убежденията, според които се ръководиш, можеш да изразяваш свободно. И това е ценното.

Но какво от това, че ти е позволено да избираш, след като не знаеш как и какво да избереш. Тук трябва да повикаш своя смисъл, смисълът на живота ти. Тук идва неговият момент. А ако нямаш отговор на въпроса за смисъла, то тогава трябва да го откриеш.

"Аз съм аз" - това е формулата. И когато я следваш, няма да си повлечен от възхода или падението на "водача", който си избрал да те напъства. Следваш своя смисъл, понасяш отговорност, бориш се за каузи - ако не си повлиян от колективното съзнание на някакъв еднодневен социум, ще бъдеш сам себе си.

Затова да си човек е призвание - не трябва да си подвластен на нечии идеи, освен ако не си струват и ако не си сигурен в това.

Автор: Борис, ученик, 10 клас

Добави в Svejo