Преди две седмици предложих провеждането на "акция" за набиране на някакви средства за подпомагане на излизането на следващия брой на списание ИДЕИ, в която написах следното:Ако желаете да подпомогнете излизането на следващата книжка на философското списание ИДЕИ, бихте могли да го направите като си купите една или няколко от изобразените на снимката книги. Себестойността на отделната книга ("брошура") като "книжно тяло" е 3.00 лева. Цената пък, на която можете да си купите съответната книга, определете лично вие, като към тези 3.00 лева добавите толкова, колкото можете да отделите за да помогнете излизането на списание ИДЕИ. Ако желаете да се включите в тази благотворителна инициатива, моля, пишете на следния имейл: angeligdb[at]abv[.]bg. Вашата покупка ще Ви бъде изпратена на пощенския адрес, който посочите.
Ето че дойде време да отчета ефекта, материалният израз на предизвиканата реакция. Ще кажа самата истина: на този призив за проявяване на известно благородство откликнаха цифром и словом 4 (четири) човека, а пък чистата сума, която се събра, е 18.00 (осемнадесет) лева. Колкото са събраните пари, горе-долу толкова са и обещанията да се помогне, но работата спря, както е обичайно из нашите предели, само до обещания.
Това е положението. Няма да коментирам. Явно положението с наличието и неналичието на идеализма - и на идеалисти - у нас е съвем плачевна. Както е плачевна и с останалите по-възвишени каузи у нас. Дали пък няма връзка между двете, т.е. готовността за идеализъм да е по някакъв начин предпоставка за това в какво положение се намират всичките останали български работи? Сигурно има, защото, колкото и да ни е неприятно това, в основата на всичко в този свят стоят някакви идеални, духовни причини, и ония, които подценяват идеалното и духовното, плащат за това цялата цена...
Да допълня и още нещо. Ако някой си спомня, отправих и една персонална покана до блогъра И.Стамболов, ето я: Писмото на един философски просяк до един български гражданин със скъпи слънчеви очила. Писмото отправих на личния имейл на този човек, за да не би да не я забележи. Реакцията му е, както и можеше да се очаква, една: никаква. Сиреч, мълчи, трае си, преструва се, че не я е забелязал.
Както и да е, това си е негова работа. И е съвсем естествена реакция за човек, в чиято ценностна система едни лъскави очила биват поставяни на много по-високо място от такива нищожно нещо като едно философско списание. Затуй мълчи, не друго. Пък и как да покаже, че се е принизил да снизходи от високия си олимпийски пиедестал, че да отговаря на някакви си там нищожества, дето се занимават с глупости като издаването на списание за духовните неща.
Та положението у нас явно е... цветущо. Нещо наистина цъфти, а какво цъфти и какво вехне, оставям да си прецените сами.
Няма коментари:
Публикуване на коментар