Писмото на един философски просяк до един български гражданин със скъпи слънчеви очила

Понеже отдавна мина времето, в което трябваше да съм дал заявката за отпечатването на новата книжка на списание ИДЕИ, ала заради преговорите с Нов български университет (за които вече писах, но те, за жалост, стигнаха до задънена улица) закъснях да сторя това - списанието трябваше да излезе в края на януари, после до края на февруари, а сега, както е тръгнало, ще е цяло щастие ако излезе в началото на март! - то тия дни вече съм в пълно отчаяние, понеже пак изникна проблемът за парите, нужни за излизането на тази книжка.

И ето в тази връзка едно странно, по-скоро просешко писмо, което днес написах, търсейки изход от неприятната ситуация; знайно е, удавникът се хваща и за сламката, само и само да не го погълне водната бездна; та написах това писмо като коментар в блога на Иван Стамболов, но то там, кой знае защо, не излезе, затова за всеки случай го турям и тук:

Драги г-н Стамболов,

Прочетох с интерес статията ти Знаят ли в София как се гледа тютюн? още когато се появи, а днес случайно отново попаднах на нея и във връзка с един абзац искам да те попитам нещо; ето го този заинтригувал ме абзац:

"... Един от оглавилите протеста беше с тъмни очила марка Silhouette и макар да не знам колко струва едно кафе на софийското летище, знам колко струват тези очила, защото имам същите. Струват между 380 и 400 лв., тоест малко повече от 130 кг тютюн, произведен от милите избиратели в смесените райони."

Признавам си, мина през съзнанието ми една непристойна мисъл когато за втори път прочетох тия думи. Понеже по темперамент принадлежа към разреда на "честните и искрените наивници", тоест на глупаците, ще си позволя да споделя какво си помислих, при това ще предам мисълта си в нейния "гол вид", без украшения и усукване.

Понеже, както твърдиш, си си позволил да си купиш тъмни очила за 380-400 лева, т.е. горе-долу толкова, колкото ми е месечната заплата на редови преподавател по философия, явно си състоятелен човек, което е чудесно; аз, за разлика от масовия тип у нас се радвам на преуспелите хора, но в никакъв случай не им завиждам. Та като констатирах току-що казаното, се появи в съзнанието ми онази зловредна мисъл, която именно искам да споделя с теб, пък, не крия, ми е и много интересна твоята реакция по този повод. Ето за какво става дума: (ОЩЕ >>>>)

Добави в Svejo