Т.н. "реформа" в българското образование, за която се говори от десетилетия, все не започва и не започва. Или ту започне, ту замре. Ние непрекъснато все се подготвяме за нея, чакаме я с интерес, както се чака желан гост, ала тя, кой знае защо, все не идва и, неизвестно защо, подминава нашия дом. Работата с образователната реформа се е превърнала, изглежда, в преследване на призраци: таман да го хванеш, призракът се стопява в ръката ти, и ти пак хукваш в празното.Аз много съм мислил и писал как за това как е реалистично да започне реформата. Тия дни откривам, че за същото много е мислил и "колегата" Джон Гатоу от САЩ, написал книгите ЗАТЪПЯВАНЕ - скритита цел на държавното образование и ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ. И съвсем не е за учудване, че сме стигнали до едни и същи изводи; ето как представя нещата той:
Училищната реформа трябва да води до депрофесионализация на школуването и постепенното му сливане с живота на общността.
Ето защо няма голяма вероятност да се осъществи позитивна промяна, ако тя е ръководена отгоре. Подобна промяна изисква политическа смелост именно от хората, които се облагодетелстват от масовото школуване, работните места и договорите, които то гарантира. Това е дилема, достойна за Соломон. На практика тя изисква реформата да тръгне от дъното, не от върха, под формата на милиони родители и ученици и (да!) учители като мен, които саботират системата. Тябва да се държим като благородни термити, които упорито изгризват сегашната структура докато тя не се срине под собствената си тежест. Трябва да поощряваме хората, чийто живот е свързан с училището, да саботират системата, като същевременно се преструват/ме, че не го правим.
Това пише Гатоу. А който се интересува какво аз мисля по същия въпрос, може да се осведоми, като разлисти книгата ми Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар