Въпросът Какво да се прави? - или Какво да правим? - трябва да се поставя отвреме-навреме, особено пък в моменти като настоящия. Този въпрос всеки би следвало да го отправя първом към самия себе си, питайки се Какво да правя?, а пък хората, имащи някакво гражданско съзнание, имам предвид загрижените за състоянието на общността хора, би трябвало да се питат и Какво да правим? (заедно). Тъй като е ясно, че без координация на усилията и без ясно съзнание за пътя, водещ до изхода от заплетените проблеми, наникъде не може да се върви. И тъй: какво да правим?Оня ден бях на представянето на книгата на И.Инджев "Течна дружба" в Пловдив. Там една дама попита автора ето така: как, пък и с какво ние, хората, можем да бъдем полезни, та Вие, г-н Инджев, да не бъдете така самотен в усилията си? И.Инджев отвърна, че не знае какво трябва и може да се направи; той се виждал полезен, пишейки блог, а за останалото призна, че нямал "рецепта" или отговор. В този епизод виждам нещо твърде показателно; ето какво. (ОЩЕ >>>)
10 коментара:
Прекалено елементарно е всичко да бъде свеждано до личностите, съзнанието и манталитета. Тук действат други, много по-мощни фактори. За да решим какво да се прави, най-важно е да имаме ПРАВИЛНА, ЯСНА ПРЕДСТАВА ЗА ПРОЦЕСИТЕ СЛЕД 1989. Ако не разбираме правилно контекста на тези събития, никога няма да сме в състояние да разработим адекватен план са действие.
Най-кратко казано 1989-1991 не представлява рухване на комунизма и триумф на западнитте, либерални ценности, а е част от дългосрочна стратегия на комунистите за измама и заблуда. Комунистите още в периода 1958-60 осъзнават, че гротескните масови репресии на Сталин, съчетани с идиотска марксистка пропаганда и фронтална, директна конфронтация със Запада няма да ги изведат до заветната цел: световно комунистическо господство, „световен октомври”. Ето защо възприемат дългосрочна стратегия, чиято крайна цел е неизменна, но чиито методи са гъвкави. Мирните революции 1989-1991 са част от тази стратегия. Това не бяха спонтанни народни въстания, а дирижирани и контролирани от комунистическите партии и техните тайни служби процеси.
„Aко в СССР беше прибързано въведена импровизирана форма на перестройката, тя щеше да доведе до антикомунистическа и националистчиеска експлозия и може би до истинска демокрация и свобода. Но перестройката беше започната от съветските стратези след 30 години подготовка и експерименти: рисковете са изчислени, а неконтролирани експлозии ще бъдат предотвратени и подтиснати”, пише беглецът от КГБ Анатоли Голицин. И още:
„Предвид зрелостта на старите комунистически режими, силата на техния политически потенциал и потенциал на сигурността и дългия период на подготовка на контролираната „политическа опозиция” тези режими са в състояние да позволят на представители на контролирани „некомунистически” партии да имат една трета, половината или дори повече места в правителството и парламента, така че тези институции да изглеждат „представителни” и „демократични”...
Създаването на контролирана „политическа опозиция” прави възможно въвеждането на измамни „некомунистически” и „демократични” структури. Дори т.нар. „свободни избори” не представляват проблем за комунистическите партии. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати...Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.
Комунистите успяха да скрият от Запада, че „некомунистическите партии” са тайни партньори на комунистите, не алтернатива или техни съперници и че новите структури на властта въпреки тяхната привидно демократична форма в действителност са структури, които са направени по-функциконални и по-ефективни и са въведени от комунистическите партии „отгоре”... Поради контрола на комунистическите партии „бившите” страни от Съветския блок не са истински демокрации и няма да станат такива в бъдеще. Да се мисли другояче означава да се отдаваме на пожелателно мислене. Приемането на фалшивата „политическа опозиция” от страна на Запада като автентична логически доведе, както и беше запланувано, до днешното положение на безкритичното приемане на измамната „демокрация” като истинска демокрация.”
Можем да обобщим че в този смисъл източноевропейските демокрации са само фасадни демокрации, в които зад кулисите управляват същите сили, както и преди 1989. Всички промени са само козметични и повърхностни.
Объркването и безпомощността на демократично ориентираните граждани идват от обстоятелството, че те не разбират тези процеси. Те смятат, че комунизмът така или иначе е рухнал и макар и да се съпротивлява, е само въпрос на време окончателно да предаде Богу дух. На повечето и през ум не им минава, че РУХВАНЕТО НА КОМУНИЗМА Е МНИМО И НЕГОВАТА ЦЕЛ Е ТЪКМО ОБРАТНА – ДА ДОВЕДЕ ДО РУХВАНЕТО НА ЗАПАДНИЯ ЛИБЕРАЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ. Затова си мислят, че е въпрос на манталитет, съзнание, гражданско общество и т.н., без да разбират срещу каква чудовищна машина се изправят.
В действителност събитията в България, разбира се, не може да се разглеждат извън този контекст. Да се смята, че България е самотен остров, в който може да се стигне до автентична демокрация, е проява на наивност и пожелателното мислене, за което говори Голицин. Апелите към съзнението и народа са хубави, но едва ли ще постигнат целта си, ако на първо място ЗАПАДЪТ НАЧЕЛО С АМЕРИКА НЕ СЕ СЪБУДИ И НЕ ПОГЛЕДНЕ ИСТИНАТА В ОЧИТЕ, КОЛКОТО И НЕПРИЯТНА ДА Е ТЯ. За съжаление Западът няма нито ресурс, нито желание да започне нова Студена война и комунистчиеските стратези са наясно с този факт. Иначе не е проблем да се изредят действия, които Западът трябва да предприеме, за да противодейства на комунистическата стратегия, например:
- масирани инвестиции в американската и европейската военна мощ, „не” на договори от рода на САЛТ за ядрено разоръжаване, които руснаците нямат никакви намерения да спазват, инсталиране на противоракетни щитове независимо от съпротивата на Москва
- край на „глобализацията”, която всъщност означава деиндустриализация на Запада и изнасянето на производството в Третия свят и основно в Китай
- край на неестествения пазарен хедонизъм, живота на кредит и т.н., които разрушават ценностите и устоите на обществото
- усилване на потенциала на западните тайни служби
- закриване на „международни” и др. комунистически инфилтрирани институции в САЩ и Западна Европа
- рестриктивна политика срещу емигрантите от Третия свят
- спиране на кредити и забрана за износ на важни („чувствителни”) технологии в тоталитарни и вражески спрямо Запада страни
- (масирана) подкрепа само за доказано автентични демократични лица, кръгове и партии в посткомунистическа Източна Европа.
Опасявам се обаче, че това няма как стане, а дори да стане предполагам, че вече е прекалено късно, за да има съществен ефект, защото балансът на силите в последните 20 години определено не се е променил в полза на Запада, а на Изтока. Така че мога само неоптимистично да завърша с думите на Анатоли Голицин:
„СССР и Китай няма да следват пътя на повечето страни в Азия, нито пък Съветският съюз ще се върне към славянофилския национализъм. Съветските и китайските лидери са направили своя избор. Те вярват, че са авангардът на новите социални, политически и икономически структури на комунизма... Западната помощ за комунистическите лидери, които налагат перестройката отгоре, заличи всяка оставаща възможност за развитие в посока на истинска демокрация. Когато със западна помощ съветските стратези преодолеят своите нарочно преувеличени икономически трудности... те успешно ще са преустроили, преструктурирали и обновили своето общество...
Накрая комунистическите стратези ще решат, че балансът на силите се е обърнал необратимо в тяхна полза.
В този момент те ще се обърнат срещу омразните капиталисти и резултатът ще е нов холокост. Този нов холокост ще се базира на класи, не на раса. Неговите основни жертви ще бъдат западните политически, военни, религиозни и мениджърски елити.”
Г-н анонимен, не се ли уморихте да прокарвате тези конспиративни теории, как комунизма не се е провалил, а само се видоизменя с цел да победи запада, и да наложи световното си господство. Тя, тази система се провали тотално и навсякъде. Покажете поне една страна с това управление, която осигури добър живот и висок жизнен стандарт на населението си.Държава която не работи за населението, колкото и да е силна в даден момент, рано или късно се проваля. Няма вечна диктатура.
Комунизмът се провали и остана в миналото, но ние ще продължаваме да търпим уродливото му наследство, защото деформациите и пораженията, които тази система нанеси в душите на много хора не позволиха да се отърсим от нея за кратко време. Но и това ще се случи.
А вас Ви съветвам да се откажете от конспиративните теории за световно комунистическо господство, теса само за оправдание, и за романите, които се четат за забавление.
Радвам се на всяка разумна критика, защото ме приндуждава да осмислям и анализирам отново собствените позиции и да проверявам тезите си.
Ще повторя, че не съм привърженик на конспиративните теории, но за тази конспирация има много сериозни емпирични данни и факти. Аз съм прочел, прослушал, изгледал и анализирал безброй източници, документи и материали и не смятам, че съм голословен, но в рамките на форума, разбира се, не мога да развия тезата си изчерпателно. Моите постове са само груби скици и бегли бележки, насочени към евентуално заинтересовани за размишления и самостоятелни проучвания по темата.
Съзнавам, че това е нестандартно и малцинствено мнение. Но и геоцентричната система е била господстваща парадигма в продължение на столетия, докато не се е оказало, че погрешна и че правилна е хелиоцентричната система. По същия начин и непопулярната теза за фалшивото рухване на комунизма все пак може да излезе вярна. Само че има една разлика с астрономията – вероятно ще узнаем дали тази теория за комунистческата конспирация е вярна ЕДВА, КОГАТО ВЕРОЯТНО ЩЕ Е КЪСНО, Т.Е. КОГАТО ЗАПАДЪТ ЩЕ Е РУХНАЛ. Така че не отхвърляйте тезата ми с лека ръка.
Събитията след 1989 се подреждат в много по-логична картина, ако се държи сметка за съществуването на подобен дългосрочен план, за който ни съобщават поне трима бегълци от Изтока. Или както казва бившият началник на полското военно разузнаване:
„Продължаващата цел на съветската система е световно господство и това е базата на всичко, което се прави. Най-важният инструмент на съветското и руското влияние на Запад е системната дезинформация, насочена към заблуждаване на западните обшества и правителства за съветските намерения. Западът на разбира природата на съветската система и затова лесно се поддава на дезинформация. Западът вярва в еволюцията, трансформацията и т.н. на съветската система или каквото и да е нейното име, прието след съветската революция, но целта не се е изменила съществено, а продължава да усъвършенства своите методи на глобално завоевание.”
Между другото съветският план след 1989 както аз го разбирам не се изпълни 1: 1, а претърпя известни модификации, защото се случиха и някои изненадващи са московските стратези обрати.
Но независимо дали вярваме в конспирацията или не, не може да се отрече, че след 1989 комунизът и левите застрашително завземат позиции по целия свят и продължават да затягат примката около Запада. Латинска Америка е хубав пример за това: освен Куба и Никарагуа вече имаме Венецуела и Бразилия.
Тезата за ниския стандарт при комунизма е вярна, само че тя има само косвено отношение към темата. Разбира се, Западът е икономически по-ефективен и по-силен. От това обаче не следва, че непременно ще победи. Подобен детерминизъм не съществува. Няма природен или социален закон, по силата на който демокрацията по необходимост побеждава диктатурата. Впрочем не демокрацията, а диктатурата е правилото в човешката история. Демокрацията е изключение. Също така няма закон, по силата на който задължително побеждава по силният. По-слабият също може да победи, например ако си служи с измама и заблуда.
А защо варварите са победили Римската империя? Та тя е била най-голямата сила на своето време и социално и икономически неизмеримо по-развита от тях! И все пак рухва под напора им.
Само един малък пример: Станислав Лунев, най-високопоставеният офицер от легендарното съветско-руско военно разузнаване ГРУ, избягал някога в САЩ (през 1992) твърди, че Руският генерален щаб продължава военните приготовления срещу Америка, която Русия продължавала да разглежда като главен враг. Плановете за война били модифицирани през 1991-92. Според Лунев Русия и Китай заедно могат да разгромят САЩ в съвместна ядрено-конвенционална война. Тя щяла да започне със саботажи и терористични актове в САЩ, извършени от руски и китайски спецчасти. Русия щяла да изстреля своите ядрени ракети срещу САЩ и да окупира Аляска и Канада, а Китай щял да изпрати сухопътни сили за окупация на континенталните САЩ (CONUS). Подобна авантюра била невъобразима за западните анализатори, но според Лунев генералите от Руския генерален щаб не били нормални хора. Те смятали, че могат да проведат такава победоносна война с приемливи загуби от своя страна.
За степента на инфилтрация на западните институции от комунистически агенти въобще няма да говоря. Както казва един американски анализатор:
„Историята показва, че руснаците винаги са успявали да проникнат във всяка набелязана цел чрез шпионаж. Те знаят къде са целите, а това знание означава, че те ще бъдат ударени... Събитията вървят в следната посока: терористичната офанзива срещу САЩ ще се усилва до момент, когато ще се използват оръжия за масово унищожение. В някакъв момент от този процес САЩ ще загубят своя потенциал за ядрено сдържане – или чрез парализиращи атаки, или чрез директни удари. Точната последователност на събитията след това не е ясна, но всичко в крайна сметка ще завърши с нахлуване на сухопътни войски. Русия ще получи Аляска и части от Канада, Китай 48-те континантални щата на САЩ. Различни страни от Третия свят също ще бъдат допуснати до плячката. Това а планът, който може да е бил модифициран от 1992 насам...”
Gospodine,pozvolete mi da otbeleja,4e vuv vsi4ko tova ima neveroyatna logika.Pone v B.G. sum siguren,4e
vsi4ko E scenariy.Ne E vuzmojno za 20.god. edna durjava da ne izpluva
ot takava bednost i oburkanost.
Pishete,molya.Ne e lesno za hora,kato men,da proniknat v ujasnite planove i aktove na 4ervenit4 Mtasnici.Te nyama da ni ostavyat da jiveem,kato svobodni.Prokleti Da sa!!!
Дучо, радвам се, че намирате логика в написаното. Точно този въпрос трябва да си зададем. Как е възможно комунизмът да е рухнал, а Б-я 20 години едвам-едва да се придвижва напред? Значи на теория комунистите са паднали, приключени и деморализирани, СВОБОДНИЯТ СВЯТ С ЦЯЛАТА СИ МОЩ ПОДКРЕПЯ ДЕМОКРАЦИЯТА И ДЕМОКРАТИТЕ, А ТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ С БКП-БСП И НЕЙНИТЕ ДЕРИВАТИ. Да не би Сергей Станишев, Румен Петков, Ахмед Доган и пр. да са свръхчовеци? Как успяват да оцелеят? Откъде черпят сили? Та нали ако комунизмът беше рухнал, ние ДЕМОКРАТИТЕ ЩЯХМЕ ДА СМАЧКАМЕ КОМУНИСТИТЕ КАТО КАРФИЦИ! Но не, те печелат избори, управляват, респ. непрекъснато създават фалшиви псевдодесни партии и все са си на власт. Та България в 1900 г., т.е. 22 години след Осовобождението, е била вече в много отношения по-европейска, отколкото днес, 22 години след 1989! Как е възможно това? Отговорът е, че се изпълнява сценарии и че зад БКП-БСП стои голяма сила –Русия.
А как Садам Хюсеин или Слободан Милошевич намираха сили да се противопоставят на целия свободен свят? - Защото зад тях стоеше Русия. А как съществуват още Северна Корея и Куба? Какво им дава упора и увереност? Нали комунизмът рухна? Нали и самата Русия уж вече е демокрация и съюзник на Запада? Да, ама не, Русия и Китай не са демокрации, а врагове на Запада, на свободата и демокрацията. ВСИЧКИ БЕГЪЛЦИ ОТ КГБ И СЛЕД 1989 ПОТВЪРЖДАВАТ, ЧЕ РУСИЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА РАЗГЛЕЖДА ЗАПАДА КАТО ВРАГ, КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН.
Никога руските олигарси и големи богаташи няма да си само национализират заграбената собственост, и да възстановят комунистическите икономически отношения. Единственото което остава са, вечните имперски амбиции на Русия. Желанието и да властва над колкото се може повече държави, ако може и над целия свят, но това никога няма да се случи, защото в този свят властват закони, които никой не може да ги заобиколи. Тези закони не позволяват на никоя държава или лидер да доминира в света. Винаги има най малко две страни, или две или повече обществено политически системи.
Публикуване на коментар