Тия дни, явно, главна тема е боядисването от "неизвестен извършител" на една скулптурна група от т.н. "Паметник на Съветската армия" в центъра на София. Властта търси да накаже оня, който е дръзнал да посегне на комунистическата светиня. Да, днешните милиционеро-ченгесаро-мафиотски властници, показвайки по категоричен начин истинската си същност и природа, силно са смутени, че някой е дръзнал да посегне на "светая светих" на българския комунизъм! Каква жестока ирония на историята?!Същевременно човек може да прочете какви ли не, дори най-чудновати коментари на случилото се, а също и на онова, което предстои да се случи. Ето един такъв коментар, който е публикуван в приятелски блог под заглавието Супергероите в борба с глобализацията!:
Днес, 21 години след падането на комунизма един, най-вероятно млад, автор ни показва много добра съпоставка. За да сме „в крак с времето“ е редно да сменим руските герои с американски такива. Един вик срещу глобализацията, извираща от САЩ. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр.
7 коментара:
Много, много задълбочен и още повече наивен коментар. Разлика от земята до небето, ама тази разлика е единствено в методите. И в двата случая целта е една и съща и тя оправдава средствата. В единия случай нещата стават по насилствен начин, а в другия – по миролюбив, икономически, чрез промиване на мозъци. Те също ни слагат окови, но друг вид окови. Ценностите на „новите окупатори“ са още по-изкривени и от тези на „старите“. Ако искаш ти да се приобщаваш към тях – прав ти път. Аз обаче съм за чистата свобода, поне до това ниво, до което е възможно. Не ми трябват чужди герои, чужди идеи и ценности.
Свилен
А ако излезем от сферата на идеологията и идеологемите и се опитаме да погледнем на случилото се по-абстрактно и през призмата на естетиката в един градски и граждански контекст какво ли ще се получи?
zar mar
„В единия случай нещата стават по насилствен начин, а в другия – по миролюбив,“ - е то това е същностната разлика между Свободата и Тиранията – в първия случай можеш да избираш – „Мокдоналдс“ или „Вкусното кебапче“ , „Рено“ или „Лада“ , „Луйс Армстронг или Йосиф Кобзон“, Хъкълбери Фин или Павлик Морозов, „BBC“ или „Первый канал“ , Париж или Москва, Майорка или Сочи ….
А при Тиранията НЯКОЙ ДРУГ е избрал вместо теб!
Студент
И тук не съм съгласен, защото идеята им е да ти втълпят, че едното е бяло, че другото е черно и че ти ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да избираш между двете. А свободата не трябва да те задължава да избираш нещо.
Свилен
Е, и кое му е „изкривеното“ на ценността, наречена свобода? Да, свободата е нещо „изкривено“, но само от позицията на несвободата Нали си чул за оруеловското „Свободата е робство“, от тази гледна точка излиза, че несвободата е… „свобода“ – за пристрастените към самата несвобода. Само това казва възражението ти: че си приятел на несвободата. И, респективно, на комунизма като най-пълна система на свободата и на робството, която изобщо е съществувала в историята…
Прочее, свободата те задължава да избереш истината. Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни - думи на Христос. Истината не е безцветна, таваришч, тя е изцяло бяла. А лъжата е черна като катран. Избери лъжата и ври в катран, щом така предпочиташ…
Самият факт, че в този блог има противоречащи мнения и никой не е хукнал да издирва едните или другите е малко или повече показателно за свободата на словото и мисълта, която сме достигнали. По времето, когато е вдигнат този паметник, подобни дискусии са завършвали с медал за едната страна и Белене за другата. Правете си сами изводите.
Божан
Публикуване на коментар