Ще продължа тази сутрин със записките си за времето, в което бях 18-годишен и постъпих в "родната казарма". Не мога да кажа защо тогава така мило наричаха войската, армията: тъкмо "родна", а не някаква друга, казарма. Може би с това искаха да намекнат, че казармата е нещо мило и родно до такава степен не за друго, а тъкмо защото е архетип на живота в ерата на социализмо-комунизма - ако това последното изобщо може да се нарече "живот". Казармата няма как да не бъде възприемана така любовно в едно изцяло казармено общество, каквото беше тогава българското общество.Да припомня: аз влязох в казармата през окт. 1977 година, а излязох от нея през 1979 г. Всъщност така е неправилно да се каже: в този период от две години аз просто смених една казарма с друга, "голямата", социализмо-комунистическото общество, със "същинската казарма", войската, като спорно в случая е само това коя от двете казарми е по-истинска и същинска. Както и да е, да не задълбавам в този иначе немаловажен въпрос. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар