Публикувам коментар, с много от твърденията на който въпреки всичко съвсем не съм съгласен. Но именно защото е дискусионен го публикувам, та евентуално и драги хора да се замислят и да реагират. Изказаното мнение е към публикацията Самовлюбените простаци са най-отвратителните; ето и въпросния коментар:Особено сполучлива е характеристиката на Симеон Сакскобургготски. Най-отговорно мога да заявя, че такъв неадeкватен премиер не е имало не само в българската, не само в европейската, но в световната история. (Невярна теза! Б.моя, А.Г.) Симеон за съжаление създаде опасен прецедент в българската политика. След недоразумението Симеон абсолютно всеки може да е премиер на България, и не само премиер. Щом такова чудо можеше да е министър-председател, всеки може да заеме всяка длъжност. Всички други български премиери след 1989, та дори преди това, вкл. олигофрени като „точка прва” Станко Тодоров, се извисяват като Монт Еверест над Симеон като политически качества и интелект. (Абсолютно невярна теза! Б.моя, А.Г.) Така че върхът по дебилност и „черешката на тортата” бяха достигнати именно със Симеон и можем оптимистично да предположим, че нещата вече ще стават само по-добре. (Абсолютно невярна теза! Нещата се влошават, Б.Борисов е красноречиво потвърждение на този упадък. Б.моя, А.Г.) (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар