На 17 септември 2007 година моя милост е публикувала следния постинг: До всички блогъри: инициатива за поне един ден, свободен от Бойко Борисов. Същата публикация тогава е препубликувана на много места из интернет, примерно ТУК. Тогава, разбира се, никой не ме е подкрепил, да не говорим пък за блогърското съсловие. Тия дни, три години и половина по-късно, във Фейсбук се е появила група ДЕН БЕЗ БОЙКО БОРИСОВ и вече 15 076 подкрепят тази инициатива. А и медиите сега се разшумяха по този повод.Изводът от цялата история е следният:
Предупрежденията на философите трябва да се слушат овреме, а не когато вече е късно! Защото през 2007 година Боко още не беше премиер. Тогава он беше във възход. Всички го гледаха в устата и му се радваха. Ако бяхте ме послушали тогава, може би кариерата му нямаше да е чак толкова бляскава. И може би, знае ли се, истината тогава може би щеше да възтържествува.
А истината по казуса "Бойко Борисов" е проста: точно тоя не заслужава да бъде нещо повече от пожарникар. Ако стане нещо повече, поразиите, които ще направи, са неизчислими! Убедихте ли се сега какви поразии може да направи народний любимец? Още не сте се убедили. Е, аз ви казвам, че ще са неизчислими, пък вий не ми вервайте! Както не ми вервахте и не ме послушахте когато на 17 септември 2007 година призовах блогърите, а чрез тях и медиите Бойко Борисов да бъде бойкотиран поне за един ден. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар