До всички блогъри: инициатива за поне един ден, свободен от Бойко Борисов.
ЗАБЕЛЕЖКА: Публикацията е от 17 септември 2007 година!
Излизам с този инициатива пред всички пишещи и четящи, а чрез тях и до цялото общество: да обявим и дори да измолим поне един ден, в който Б.Борисов да не се появява по медиите, по телевизионните канали, радиа, вестници. Знайно е защо: този човек се оля тотално.
Той, нашият титан, е постоянно по екраните: реже ленти, открива метростанции, асфалтира, мие улици, гони кучетата, пуска фонтани, поставя плочки. И други такива епохални нещица върши нашият народен любимец, а пък след него неотлъчно кръжат ята репортерки, мечтаещи един ден все пак да могат да опипат мускулите му, както се изрази един наш писател. Но най-вече говори ли говори хероят ни по всички медии от ранна утрин до късна вечер. От сутрин до вечер, пък и по нощите понякога ни преследва неговият глас. И ютията си човек вече не смее да включи за да не се чуе и от нея мощният глас на дон Бойко. Има опасност народът ни масово да хване тежка неврастения от тоя човек. (ОЩЕ >>>)
ЗАБЕЛЕЖКА: Публикацията е от 17 септември 2007 година!
Излизам с този инициатива пред всички пишещи и четящи, а чрез тях и до цялото общество: да обявим и дори да измолим поне един ден, в който Б.Борисов да не се появява по медиите, по телевизионните канали, радиа, вестници. Знайно е защо: този човек се оля тотално.
Той, нашият титан, е постоянно по екраните: реже ленти, открива метростанции, асфалтира, мие улици, гони кучетата, пуска фонтани, поставя плочки. И други такива епохални нещица върши нашият народен любимец, а пък след него неотлъчно кръжат ята репортерки, мечтаещи един ден все пак да могат да опипат мускулите му, както се изрази един наш писател. Но най-вече говори ли говори хероят ни по всички медии от ранна утрин до късна вечер. От сутрин до вечер, пък и по нощите понякога ни преследва неговият глас. И ютията си човек вече не смее да включи за да не се чуе и от нея мощният глас на дон Бойко. Има опасност народът ни масово да хване тежка неврастения от тоя човек. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар