Вчера попаднах на едно телевизионно предаване, в което вземаха интервю от бащата на Илия Павлов, именно от Павел Найденов. Доста интересни неща чух, примерно любопитно беше как отговори когато водещият - един смешник, дето се мисли за "българския Лари Кинг", който за целта си е турил даже и тиранти! - го запита по повод на това как са започнали да забогатяват и най-настойчиво повтаряше: дойдоха ли в един момент някакви хора с куфарчета? И знате ли какво, той, разбира се, каза, че нямало такова нещо, ала версията му за забогатяването на сина му беше твърде неубедителна, въпреки че все пак се издаде: бил участвал в приватизацията, бил вземал кредити и тинтири-минтири. Но аз не за това пиша ето сега тоя кратък коментар, а за нещо друго, което ме впечатли.В един момент в интервюто стана дума за отношенията на Илия Павлов с политиците. Баща му каза горе-долу следното (предавам по памет):
- Ами те политиците го търсеха, не той да ги е търсел. Всички политици го търсеха. Особено когато стана фактор.
Тук водещият го запита: добре де, кажете кои по-конкретно политици го търсеха и му бяха близки, кажете някое име? Тогава П.Найденов каза нещо, което според мен е твърде важно: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Но ние говорим за Илия Павлов, който всъщност към днешна дата ще се окаже почтен бизнесмен и отношението на злия Костов към него - злодей, който никога не го бил потърсил. Това е темата, предизвикала толкова дебати, другото са лични нападки от сорта "една жена ми каза, че ти май си гей", ама за какво става въпрос, някой да каза, че Илия Павлов бе олигарх, който контролираше бизнеса в едни трудни за Костов времена, някой да се сети да каже, че един министър-председател, за да овладее нечувана криза следва и с бизнеса да работи, дори е задължително, защото става въпрос за икономика /завършилите ВИИ "Карл Маркс" го знаят, а доцентите по математика имат и логична мисъл при това/, някой да си каже - да бе, нека дойде Филип Димитров /като Петър Бояджиев онзи ден/, той е почтено момче, ама с почтеност става, но без познания за бизнес не става, някой да упрекне Костов, че си е построил палати и се е обогатил, никой не говори за Бисеров и Цонев, никой не споменава гаражи, реституции и привилегии, които Костов не използва, защо нази омраза? Отговорът ми отдавна се е избистрил - защото е умен, много мразят тарикатите умните хора, те им развалят рахатлъка, затова е! Тогава - така ще си я караме - с тарикати и без мозък, докато не ни извлачи Еропа, благодарение на същия този Костов, че ни взеха!
Tatiana Koleva
Публикуване на коментар