Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 13 юли 2011 г.

Вождът и учителят на българския народ Б.Борисов вещае: да се отървем от всичко умно, да го изпратим в Европа, та тук да остане простотията!

Не зная дали не трябва да открия постоянна рубрика с такова заглавие в блога: наистина, всеки ден неуморният ни вожд и учител ни осенява с плодовете на своята неръкотворна мъдрост - и на високата си природна интелигентност. Тоя човек, при толкова ласкатели около него, наистина май взе да си вярва, че е извънредно умен, проницателен и дори мъдър; горкият Бойко Борисов, тия ласкатели наистина са способни да елиминират у човека всяко чувство за реалност и адекватност!

Ето тази сутрин какво чета в публикация под интригуващото заглавие Премиерът: Дайте да изнасяме умния си народ в Европа. Като видях заглавието, си рекох: "Е те тоя сега хептен се оля!", щото като изнасяме умния си народ в Европа и Америка, близо до ума е, че у нас, тука, в старите предели на отечеството, ще остане предимно простия народ - към това ли призовава мъдрият ни премиер, войж и учител? Ето, събствено, какво е искал да каже, а какво всъщност е казал, включително и без да иска, всеки сам може да се досети като вникне в мъдрите му думи: (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: