Няколко дни не съм писал в поредицата от есета за войнишкия живот, която наченах наскоро. Тази сутрин нещо ме дърпа нататък и, няма как, тръгвам; от опит знам, че ако човек почне да се инати, да се опитва, тъй да се рече, да "ръководи", ако не е нескромно да го кажа, своя "творчески импулс", доникъде няма да стигне. Да си свободен в тази област означава само едно: да му се подчиниш, да приемеш властта му. И тъй, започвам да пиша, т.е. да продължа записките си.Аз вече доста неща написах, а пък понеже не може всичко да се опише, ще трябва да се задоволя с най-главното, най-значимото. Вече, струва ми се, доста неща написах за т.н. "новобрански стадий" от живота на младия войник - те, прочее, всички войници в казармата са млади, но тия, дето са само с една година по-"немлади", биват наричани "стари" войници! - тъй че трябва да мина към описанието на някои случки и събития от преходния период към "старата служба", който, както е известно, започва някъде към 11-я месец. Но преди това искам да отбележа някои преживелици от по-рано.
В казармата на 6 месеца се прави нещо като "отчет на резултатите", отчитат се постиженията, награждават се отличилите се, чертаят се, както се казваше тогава, перспективите. Тъй като има нещо като "учебна година" в казармата, протичаща 12 месеца, то този отчет в по средата на периода трябва да е бил нещо като анализ на "учебния срок" в училищата. Както и да е, та този отчет (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
5 коментара:
Хаха, много забавен текст, хубаво написан. Ретроспективно всичко това е, разбира се, смешно, но към момента на събитията едва ли е било особено забавно. Не съм чел българските военни устави, но според беглеца от ГРУ Виктор Суворов (Резун) съветският устав не забранявал консумацията на алкохол, даже напротив, поощрявала се, водката фигурирала в него като „продукт N 53”, ако не се лъжа. Суворов описва как като млад танков лейтенант по време на нахлуването в Чехословакия 1968 установил, че всяка вечер войниците му били пияни, но не можел да открие откъде идва алкохолът и как пътува с колоната. Накрая един войник му издал, че войниците се изхитрили да напълнят охладителната система на танковете и БТРите с водка, респ. спирт вместо с вода и всяка вечер лягали отдолу уж да поправят нещо, а всъщност поглъщали „целебната течност”. Е на това му се вика изобретателност! А и сега руски войници в Чечения описват как влезли например в Грозни в 1994, разположили се около гарата и започнали да пият водка.
Въобще повечето книги на Суворов са препоръчителни, най-вече „Аквариумът” за ГРУ, „Ледоразбивачът” за Втората световна война и „Спецназ” за съветските специални части. Последната мисля, че я има в интернет на руски и английски. Едва след като прочетете „Аквариумът”, можете да оцените, че силата на комунистите е най-вече в едно: тайните служби. Между другото журналисти са питали Суворов дали падането на комунизма е автентично или инсценировка и той отговаря: „Разбира се, че е инсценировка, това е ясно като бял ден.” А на въпроса: „Вие работите с британските тайни служби, те разбират ли го това?” той отвръща „Не”. „Защо?” – „Защото са глупави!”
Даже го намерих в интернет, „Освободитель”, гласа „Полет” към края на книгата:
http://www.kuzbass.ru/moshkow/koi/WSUWOROW/oswoboditel.txt
Следующую ночьбатальон провел в поле вдали от населенных пунктов. С утра мы почувствовали неладное. У большинства солдат глаза блестели, каk
масляные. Никто из них не был пьян, но каждый из них,
несомненно, слегка выпил. Мы произвели обыск, каких еще не
бывало, но ничего не нашли. В ПРИНЦИПЕ НИЧЕГО ПЛОХОГО В ТОМ, ЧТО
СОЛДАТЫ ПОНЕМНОГУ ВЫПИВАЮТ, НЕ БЫЛО. ПОПРОБУЙ НАЙДИ В СОВЕТСКИХ
УСТАВАХ КАКОЕ-НИБУДЬ ЗАПРЕЩЕНИЕ НА ЭТОТ СЧЕТ. И НЕЛЬЗЯ ПОДОБНЫХ
ЗАПРЕЩЕНИЙ В УСТАВЫ ВНОСИТЬ, ИБО В БОЕВОЙ ОБСТАНОВКЕ СОЛДАТАМ
ПРОСТО ПОЛОЖЕНО ВЫПИВАТЬ ДЛЯ ХРАБРОСТИ.
Проблема заключалась в том, что обстановка была почти боевая,
но приходилось выполнять чисто дипломатическую функцию:
разгонять людей, не желающих освобождаться. А с нашим запахом
этим заниматься как-то не совсем удобно. Если вражья пропаганда
дознается, что 400 советских солдат выполняют свою благородную
миссию под влиянием Бахуса, может получиться мировой скандал.
…На следующее утро история повторилась, и на следующее -
вновь.
Вопрос о спирте волновалменя чисто теоретически: где же он, черт его побери, может быть спрятан?
Я совершенно категорически принял решение спирт найти. Чего
бы мне это ни стоило. Чем бы ни пришлось пожертвовать. А
жертвовать я мог всего лишь одной вещью, золотыми часами
"Полет". Это была единственная дорогая вещь у меня. А что у
советского лейтенанта может быть, кроме часов и расчески?
Часы были просто великолепные, и я давно приметил, что один
из радистов взвода связи на мои часы поглядывал с немалым
интересом. Не знаю почему, но этого радиста я считал жадным
человеком, хотя почти и не знал его.
…- Товарищ подполковник, не желаете ли выпить со мной по
кружечке спирта? - С моей стороны это было величайшим хамством.
Но он, конечно, простил меня.
- Где? - взревел он и, вскочив с кресла, больно ударился
головой о броневую крышу. - Где, твою мать?
Я улыбнулся:
- В радиаторах.
Каждый бронетранспортер имеет по два двигателя и так как они
работают в исключительно тяжелых условиях, то каждый двигатель
имеет очень развитую жидкостную систему охлаждения с емкими
радиаторами, которые в летнее время заполняются просто чистой
водой. Солдаты слили всю воду из радиаторов всех машин батальона
и заполнили их спиртом. Пили они его по вечерам, залезая под
машины якобы для обслуживания и ремонта.
Командир батальона немедленно построил батальон и затем лично
сам пошел вдоль колонны, открывая в каждой машине сливные краны.
Осенний лес быстро наполнялся чудесным ароматом.
А еще через день радиста, открывшего общую тайну, нашли
избитого почти до смерти в кустах возле узла связи. Его срочно
увезли в госпиталь, объяснив медикам, что пострадал он при
встрече с контрреволюцией.
Понеже сме на казармена тема - проверих, „Аквариумът” го има в интернет и на български като pdf, напишете в търсачката „Аквариум Суворов”.
… В КГБ има милиони доброволци, а в ГРУ те липсват. По това и главно се различават. ГРУ е
секретна организация. За нея никой не знае, затова и в нея не отиват по свое желание. Но
да допуснем, появява се някакъв доброволец, кой знае как намира тази врата, на която
трябва да се почука, и "Приемете ме", вика. Ще го приемат ли? Не, няма да го приемат.
Доброволци не са нужни. Доброволецът веднага ще бъде арестуван и го очаква тежко,
мъчително следствие. Много въпроси ще има. Къде си чул тези три букви? Как успя да ни
откриеш? Но главното е, кой ти помогна? Кой? Кой? Кой? Отговаряй, мръснико! ГРУ умее да
изтръгва правилните отговори. От всекиго ще ги изтръгнат. Това ви гарантирам аз. ГРУ
непременно ще открие онзи, който е помогнал на доброволеца. И отново ще започне
следствие: а на теб, мършо, кой ти каза тези букви? Къде ги чу? За по-дълго или за по-
кратко време, но ще намерят и първоизточника. Той ще се окаже онзи, комуто е поверена
тайната, но чийто език е по-дълъг от определените стандарти. О, ГРУ умее да изтръгва
подобни езици. ГРУ изтръгва такива езици заедно с главите. И всеки, попаднал в ГРУ, го
знае. Всеки, попаднал в ГРУ, си пази главата, а може да я запази, само ако си пази езика.
За ГРУ може да се говори само вътре в ГРУ. Може да се говори така, че. гласът ти да не се
чува зад прозрачните стени на величественото здание на Ходинка1. Всеки, попаднал в ГРУ,
свято почита закона на аквариума: всичко, което говорим вътре, нека там да си остане. Нека
нито една наша дума не излезе извън прозрачните стени. И тъй като този ред съществува,
малцина извън стъклените стени знаят за онова, което става вътре. А онзи, който знае, си
мълчи. Затова, че всички знаещи мълчат, лично аз никога не съм чувал нищо за ГРУ.
„Спецназ” на Суворов на руски:
http://militera.lib.ru/research/suvorov10/index.html
… Я не знаю как или где начнется Третья мировая война. Я не знаю наверняка как советское высшее командование планирует использовать спецназ в этой войне: первой мировой войне, в которой спецназ будет важным действующим лицом. Я не хочу предсказывать будущее. В этой главе я опишу, как я лично представляю, каким образом в начале этой войны будет использован спецназ. В мою задачу не входит описывать что случится. Но я могу описать, что может случиться.
„Ледокол” на Суворов на руски:
http://militera.lib.ru/research/suvorov1/index.html
Как става повишаването в чин в съветската армия? Суворов в "Аквариумът" (http://chitanka.info/text/2038/6#textstart):
— Къде ти е съдът? — така е прието да се попита,
— Ето го — подавам на Кравцов голяма ръбеста чаша. Налива той прозрачната течност до ръба й. Слага я пред мен. Внимателно я поставя. Не трябва да се излее нито капка
Но и чашата трябва да бъде пълна. Колкото по-пълна е, толкова по-добре. Всички мълчат. Сякаш не ги интересува какво става. А Кравцов изважда от командирската си чанта една малка сребриста звездичка и внимателно я пуска в чашата ми. Дрънна тя едва доловимо, подскочи няколко пъти на дъното, проблясна.
Вземам си чашата, ох, само да не я разлея, поднасям я към устните си. Не е прието да протягаш устни към чашата, макар това и да подсказва природата — отпий съвсем малко и тогава и капка няма да се пролее. Вдигам все по-високо чашата си. Ето един слънчев лъч прониза ледено-студената течност и се разпадна на разноцветни светлинки. А сега трябва да отдръпна малко чашата от слънцето леко към себе си и надолу. Вече докосна усните ми. Студена е. Всмукнах от огнената напитка. Дъното на чашата се вдига все по-нагоре. И звездичката на дъното се размърда и бавно се плъзна към устните ми. Докосна ги. Офицерът, значи, посреща с целувка новата си звездичка. Леко я задържах с устните си, докато огнената течност от чашата бълбукаше в мен. Край. Вземам внимателно с лявата си ръка звездичката и се оглеждам: чашата трябва да се счупи. Затова върху меката трева нечия грижлива ръка е сложила голям камък, фраснах чашата в камъка, посипаха се звънтящите парчета, а мократа звездичка на полковник Кравцов подавам. Кравцов с малка командирска линийка измерва мястото на десния ми пагон. Четвъртата звездичка трябва да бъде точно на червената линия, а центърът й трябва да е 25 мм над предишната. Ето я, мократа, отиде на мястото си. Време ми е вече да хапна, да пийна, да замезя с краставичка водката.
— Къде ти е чашата? — така е прието да се попита.
Две рамене, два пагона. Значи и две звездички. Значи и две чаши… в началото на церемонията.
Подавам втората чаша. Отново в нея заиграва огнено-ледената течност. Отново чашата е пълна до ръба.
Станах. Прав по-лесно се пие. Разрешава се да станеш. Никой няма да възрази по този въпрос. Можех да пия и първата чаша стоешком — традицията не е против това. Важното е чашите да са пълни. Важното е капка да не капне от скъпоценната брилянтна течност.
Блесна втората звездичка-красавица в потока от водка. Огнената благодат се вля в душата ми. Извънтяха счупените парчета. И на втория пагон се появи мократа и островърхата. Сега Кравцов си налива сам. Догоре. И всеки сам тихо си налива. Ръката ти е господар. Наливай, колкото искаш. Ако уважаваш Витя Суворов, ще си пълниш чашата. Не го ли уважаваш, наливай колкото искаш. Важното е да пиеш до дъно.
— Да пием… — смирено предлага полковникът.
В такъв момент не е прието да се говори за какво се пие. Да пием и толкова. Всички пият бавно и чинно. Всички пият до дъно. Само аз не пия. Сега аз имам право да ги гледам поред. Кой колко си е налял. Кой — пълна чаша, кой — две трети. Но всички бяха с пълни. И вече всички са пресушени. Сега и аз мога де се усмихна. Но широко. Защото по традиция аз съм все още старши лейтенант, макар заповедта да беше от вчера, макар днес да ми бяха сложили вече и новите звезди на пагоните.
Гледайте и това и други филмчета за Чеченската война:
Первая Чеченская. На войне как на войне:
http://www.youtube.com/watch?v=WiJh3aa2rqA
Един от коментарите е:
Кроме нас никто в таких условиях жить и воевать просто не сможет.
Друг пък е написал:
Вот они - Русские люди с большой буквы! Это и есть Россия. Только с таким народом Россия станет великой. Самосовершенствовайтесь всегда. Не слушайте маргиналов, которые считают, что побухать надо пока молодой. Не употребляйте алкоголь ВООБЩЕ. Из принципа. Не курите. Занимайтесь спортом. Будьте сильными Русскими людьми и тогда ни один враг не устоит перед Русским народом. Будьте здоровы и успехов во всех начинаниях.
Публикуване на коментар