Неговата мисия - исконна и искрометна, такава, каквато е орисията му: трънлива, но правдива

УЧИЛИЩНА ЛЕТОПИСНА КНИГА

Писа ръка Илиева:

"... Много биди и грижи спулетяха народот в ониз гудини..."

(средновековен български летопис)

На Учителя-просветител Ангел Грънчаров

Ред по ред, страница след страница калиграфски изписани слова. Година след година - близо век и половина.

Малка килия, отпред, вдясно от черковата. Двадесетина дечица, светнали слънчица пишат нашето а, бе, до последната гласна - ятовата.

След туй - класно училище, после Свободата, подир нов век, но тревожен - пожари, войни, разруха, ала поколение след поколение с трепет и захлас следва свещения закон на своето Племе: "Напред,науката е слънце..."

Пише учителската ръка грижлива дума по дума, ред по ред, страница след страница, своята стара и нова история. Нов век на ново хилядолетие - протести, стачки, горчива учителска орисия, пише с обич и болка за своята нова мисия - вече реална гимназия. Пише учителската ръка грижлива своята Летописна книга, пише я такава, каквато (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo