Здравите сили най-накрая решиха да използват пазения 22 години в ръкава жокер на междуетническата война

Един коментар на "септемврийския пожар на бунта" в Катуница (някои телевизионни принцеси пък го нарекоха вече... "въстание" и дори "революция"; явно уроците за събитията на този същия ден, обаче в далечната 1923, са залегнали твърде дълбоко в мозъчетата им!), открит от мен на едно място, поставя изключително важен и досега единодушно отминаван въпрос; извеждам го на преден план, а пък след това публикувам и целия текст, понеже го оценявам за изключително ценен за разбирането на смисъла на случващото се; ето, четете:

А на тези, които ще кажат, че това е нелепа криминална история, или че е случайност – въпрос за размисъл: кой е този циганин, който ще търси преднамерено много жертви-българи, размазани от летящ микробус? Луд? Не, нали става ясно, че е специално повикан с шайката си от Столипиново, от Киро Ментето. Киро е част от мафията през последните поне 30 (тридесет) години и е ясно кой го държи и с какво, както и кой може да го активира… Когато се наложи. Е, наложи се. Да му мислим ние.

А ето сега и целия коментар, наистина пораждащ много въпроси и провокиращ към изключително много, и то все нерадостни размисли: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo