Излиянието на подстрекател-ксенофоб с комунистически манталитет, сеещ ненавист срещу циганите

Снощният ми коментар Оня, който е убил, е убиец, а етническата му принадлежност няма никакво значение е предизвикал тази сутрин мигновена реакция на "български патриот", носещ съветското име "Иван Сергиев" (ако беше българска фамилията му, щеше, чини ми се, да не е "Сергиев", а "Сергеев"!); прочетете любопитната му обосновка по-долу заедно с кратка моя реплика:

Ето тук изобщо не съм съгласен с автора. Винаги етническата принадлежност на убиеца и убития е била от значение. И винаги един етнос е бил със специални права пред друг.

В последните години поне по 20 пъти на година слушам за голямата трагедия на 6 млн. евреи, убити от Хитлер. Далеч не чувам чак толкова да се говори за около 25 млн. убити руснаци или за около 10 млн. поляци, убити от същия по същото време. Нищо не чувам и за над общо 100 млн. европейци като цяло, убити в Първата и после във Втората световна война. Което значи какво? Че единият етнос струва и е много по-важен от другите.

А през 2001 г., 11 септември какво се случи? Според официалната версия на правителството на САЩ арабски похитители предизвикват смъртта на около 4000 американци. Това послужи като повод за войните на САЩ в Афганистани и Ирак. Почти по същото време глупака С. Трифонов, когото нито слушам, нито гледам, каза нещо забележително: „4000 американци не са по-важни от 4000 балканци!“. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo