Тия дни един блогър написа коментар на тема Защо ще гласувам за Светльо Витков от Хиподил!. Моя милост го репликира, появи се дискусия, сега гледам, че неговата позиция е подкрепена от доста хора, а пък аз, както е обичайно, съм подложен на съвсем естествения остракизъм. Не ми е за първи път. Но ето че в спора наистина почват да проблясват очертанията на истината. И, спорейки с тия млади и наивни хора, моя милост прозря една истина. Споделям я съвсем честно и открито с вас, поемайки всички рискове. Ето какво написах като коментар в оня блог: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар