Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 19 октомври 2011 г.

Да гласуваме за Кунева с оглед да спасим и запазим европейската ориентация на България!

Предизборната борба навлиза в решаващата си фаза. И в нея се използват какви ли не средства, в това число и интернетни манипулации под всякакъв вид и форма. Наивници у Нашенско бол. Не можем да се оплачем от липса на наивници. Но трябва да се пазим от коварната опасност ние самите, уж разумни и зрели хора, да постъпим наивно - и пак да бъдем изпързаляни. Както ни се е случвало неведнъж. Когато много пъти се прави все една и съща грешка, от която се облагодетелстват разни чалга-полит-шоумени, тогава има риск ний, умниците, да сме паднали на страшно ниското ниво на придобития олигофренизъм.

Тия дни един блогър написа коментар на тема Защо ще гласувам за Светльо Витков от Хиподил!. Моя милост го репликира, появи се дискусия, сега гледам, че неговата позиция е подкрепена от доста хора, а пък аз, както е обичайно, съм подложен на съвсем естествения остракизъм. Не ми е за първи път. Но ето че в спора наистина почват да проблясват очертанията на истината. И, спорейки с тия млади и наивни хора, моя милост прозря една истина. Споделям я съвсем честно и открито с вас, поемайки всички рискове. Ето какво написах като коментар в оня блог: (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари: