Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 15 ноември 2011 г.

Какво ли щеше да стане с мен ако комунизмът у нас даже не беше помръднал да си иде?

Във връзка с едно мое участие в телевизионно предаване първо описах какво възнамерявам да кажа непременно в него - виж Само духът на свободата ще ни спаси от презрения менте-живот - а пък после, недоволен от това, което успях и ми беше позволено да кажа, започнах да описвам онова, на което бил желал особено да акцентирам, ала не можах - виж За какво жалят и за какво мечтаят българите и европейците. В тази последователност започна да се оформя една поредица от есета за преживяното преди и след 1989-та година, която бих искал да продължа.

И ето тази сутрин, според обещанието ми в предишното есе, трябва да започна да отговарям на интересния въпрос Какво щеше да стане с мен ако в 1989 г., пък и по-късно, не бяха станали никакви промени?, зададен ми в предаването, което тогава необичайно ме затрудни; сега обаче ще се опитам да му отговоря.

Аз в предаването сякаш бях фрапиран от този въпрос, той ме завари съвсем неподготвен, по него никога не съм мислил, а аз съм човек, инертен в мисленето си, сиреч, трябва ма време, за да обмисля основателно даден въпрос, преди да дръзна да се изкажа. Затова там аз почти нищичко не отговорих, ето, сега, след неколкодневен размисъл, отговарям по следния начин. (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

7 коментара:

Анонимен каза...

По тая тема може много да се спекулира, мисля обаче, че мнозина от нас, които днес са войнстващи антикомунисти, щяха поне външно да са много по-големи конформисти. Всъщност няма как да е другояче предвид методите Държавна сигурност. Не всеки може да прояви човешко величие, като се опълчи открито срещу системата или поне не участва в лъжата, както призоваваше Солженицин. Може би наистина щяхме да пишем за чекмеджето или в най-добрия случай за „самиздат”. Даже подозирам, че имената на истинските борци против комунизма не са известни на света именно по силата на това, че са били автентични борци. Комунистите правеха или правят всичко възможно техните имена никога да не се узнаят. Така например едва сега започва да става ясно, че в България е имало уникално съпротивително движение против комунизма в периода 1945-1955.

Аз обаче бих искал да обърна внимание на едно друго обстоятелство, а именно: А КАКВО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ СЪС ЗАПАДНОЕВРОПЕЙЦИТЕ И АМЕРИКАНЦИТЕ, АКО КОМУНИЗМЪТ БЕШЕ ПОБЕДИЛ ТАМ (ИЛИ И ТАМ)? Лесно е сега да осъждаш отвън посткомунистическите държави и народи, но има всички причини да се предполага, че и те щяха да са като нас и хубав пример за това е ГДРмания. И в двете части на Германия живееха германци, но в източната имаше Щази, затвори, лагери, комунистическа партия, доносници и т.н., а в западната не. И не защото западногерманците бяха големи демократи, а източните не, а защото комунизмът беше наложен в ГДР, а не във ФРГ.

Bacho Кольо каза...

"войнстващ антикомунист" е синоним на "болшевик".

Ангел Грънчаров каза...

"Войнстващият антикомунист" в наше не може да е синоним на болшевик най-напред по тази причина: той не убива като болшевика. На второ място антикомунистът, пък макар и войнстващ, е демократ, а болшевик-демократ няма и не може да има. Само влюбен в болшевизма комуноид може да се опитва да приравни войнстващият антикомунист и болшевика-комунист. По този начин той несъзнавано се мъчи да придаде някакъв по-приемлив образ на толкова любимия си болшевизъм-комунизъм.

Bacho Кольо каза...

И въпреки това, войнстащият антикомунизъм е чиста проба болшевизъм.

Анонимен каза...

Ако имаше някаква вероятност да бъде допуснат някой журналист при мен да види ,чуе снима и покаже стореното след 1990 г.от"демократичните комунисти"всички ще разберат в каква лъжа са живели през тези години до сега и кой е вой'нстващ.Такава вероятност обаче няма.От днес започва петдесетото ми летоброене и както вървят нещата,вероятността да не го довърша е голяма и да занеса със себе си истината.Но пък и не горя от желание да оставам и да гледам как лъжата ,голямата лъжа за "промяната" в България продължава.Там където няма достъп до медия,там е истината за какво представляват комунистите и как са се"демократизирали".Същите методи като през петдесетте на миналия век ТУК И СЕГА! Само дето сега по зле защото е уж демокрация и е достатъчно да кажат "оставете го тоя ,луд е не го слушайте" и толкова.Никой не си прави труда да проверява е ли така !
Румен Бърцов от гнездото на комунизма Криводол .

Ангел Грънчаров каза...

Румене, чистито ти петдесетилетие! Дръж се и не позволявай на комунизма да те сломи; не му доставяй това щастие, а той това иска и това: да мачка и смазва човешки личности, да се гаври, да убива. Ти обаче си издържал най-трудното, щото не ти се е размътило съзнанието и за положението си не обвиняваш "демокрацията", а си разбрал кой е истинският виновник: комунизмът. Някои, да не кажа повечето, даже и разсъдъка са си загубили благодарение на издевателствата, на терора на комунизма и на комунистите. Тъй че дръж се от комунист милост не чакай.

Прочее, като си без работа, желаеш ли да разпространяваш списание ИДЕИ и също така моите книги? Ще получаваш половината от получените за една продадена книга или списание пари и ще имаш все пак някакви доходи?

Анонимен каза...

Какво щеше да стане с мен......Щеше да си бъдеш, където ти е мястото.