От известно в училището, в което работя - ПГЕЕ-Пловдив - за първи път има централно парно, т.е. локалното парно на училището беше привързано към "Топлофикация". В училището е топло, уютно; даже моя милост се замисля - тъй като в къщи, заради нуждата да се правят икономии заради издателската дейност на моя милост, изобщо не се отопляваме и студуваме - дали да не пренесе в училището част от заниманията си, предимно писане, в своя кабинет; нищо не пречи следобед да стоя на топло в празното училище и да си върша работа, т.е. да пиша. Но за друго сега ми е думата; ето за какво.Гледам обаче още от първите дни, откакто ни пуснаха парното, че учениците ни са сякаш тъжни, поне с посърнали физиономии; изобщо не се радват на парното. Питам ги: е, доволни ли сте сега, вече зимно време тук няма да е студено? А един ученик ми отговаря: не, господине, изобщо не се радваме! Защо?! - го гледам недоумяващо аз. А той ми отвръща: Ами ясно защо: сега повече няма да имаме "дървени ваканции"! И няма заради студа да намаляват часовете, както беше предишните години.
Представяте ли си какво е тяхното разсъждение?! Имали си една надежда и радост зимно време: заради падането на температурите под определена граница да не учат - или поне да им намаляват часовете. А сега вече няма да имат тая надежда и радост! И затова са така посърнали и тъжни! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
8 коментара:
Това не е български манталитет. За съжаление нявсякъде по света учениците се радват и даже ликуват, когато не учат или отпадат часове. Това показва, че нещо фундаментално в образователната система е сбъркано. Ще изкажа едно радикално мнение.
Всъщност отдавна имам подозрението, че повечето учители и родители са прикрити садисти, които се наслаждават на властта си над децата. Хората в Третия свят създават деца, за да има кой да се грижи за тях на старини, а в Първия свят, за да имат малки роби в къщи, които да командват и унижават, като по този начин избиват комплексите си. Какво щастие, че училището свърши. Никога, никога, никога, никога повече учители-садисти, класни, контролни, домашни, оценки, бележки и идиотщини. Всичко, което изучвахме 12 години в училище, можех самостоятелно да науча у дома за 6 години плюс още куп други полезни неща. Това беше абсолютно губене на време. В училище се преподават 90% глупости, който са абсолютно безполезни за живота. Най-важните предмети би трябвало да бъдат философия, право, политология, медицина, музика, история, природни науки, литература и спорт, а не за колко време ще се напълни някакъв басейн, ако едновременно се пълни и изтича. Каква полза от подобни глупости, ако не знаеш какви са симптомите на една хипотиреоза например и как се лекува? Или какво е дясна и лява партия? Или какво са сервитути? Или колко диеза има сол мажор?
Интересен модел на училище е Съмърхил, най-старото демократично училище на света.
Не е имало, няма и няма да има , в която и да е точка на света ученик, който да не се радва на свободен час или на извънредна ваканция. Да не забравяме, че сме били ученици!
Bacho Кольo по принцип съгласен и аз съм бил ученик - "учителя няма да дойде губим час" -радост,свобода за изпушване на повече цигари.Сега обаче далеч стигнаха нещата.Убиват се не на шега.Наркотиците им са като на нас дъвките.Пият докато припаднат (в не редки случаи до смърт)не като нас за усмивка.
А за какво да учат,имат си Азис за пример и луксозните мощни автомобили с гардеробите на волана.А родителите за заети с "далаверка да врътнат',парички да натрупат.Децата учителите да им берат грижата.В училището пък скука,учебни програми от соц програмно време.Учитела "делегиран" по усмотрение на директора пуснат от тез които са на власт.Красота от където и да погледнеш!
Румен Бърцов
Не се правете нито на ощипан, нито на възмутен светец. Всички като ученици сме искали по-малко часове и повече ваканция. Ебати тиквата болшевишка трябва да си, за да не схващаш това. Възмутително!
"Всички", комуноиде, не можем да сме искали еднакво, щото сме различни; нещата са доста по-сложни отколкото може да го сфане комуноидната ти тиква; ето, пимерно, вий, комуноидите, не обичате свободата, тъй че няма как всички да искаме все едно и също нещо...
Абе, тиквеник, къде съм казал, че съм възмутен от това, което искали учениците? Прочее, "ваканция" за ученика е същото, каквото е "отпуска" за войника или работника; разбира се, искаме каквото нямаме; като поседят във ваканция, на учениците им става скучнично; след ваканция учениците са доста оживени и дори радостни като се срещнат с приятелите си в училище. Разбра ли ме отчасти, драга тикво?! :-)
Ех, Грънчаров... Не знам как сте със сърцето, но с нервите определено сте зле :(
Напротив, нервите ми са в чудесно състояние, таваришч; обаче ний, човеците, за разлика от вас, комуноидите, имаме чувства, т.е. не сме дебелокожи кат вас - и затуй, като срещнем наглост и нахалство, реагираме, щото да не се дава отпор на наглостта е признак на примиреност, която пък е капитулация на човешкото у нас самите...
Чудно е как не сте научили някоя друга реакция, а все това повтаряте: не се ли съгласи човек с вас, или нещо ви засегне: КОМУНОИД! Ех, какво диктаторче ставва от вас, гиди философе. Хубаво, че са ви къси ръчичките...
Публикуване на коментар