Самокритика: за наказанието, което ми подготвят - и за наказанието, което наистина заслужавам

След цялата шумна медийна "одисея" с преименуването на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс, както обикновено и става у нас, всичко замря - и безразличието сякаш отново обхвана, обви в мъглата си съзнанията. Което е и целта на някои среди, които старото и все още популярно наименование на училището - ТЕТ-Ленин - изглежда изцяло ги устройва.

Е, безразличието не обхвана съзнанията на всички, има и обнадеждаващи симптоми: група ученици, ентусиасти на идеята училището да се казва "Стив Джобс", написаха писмо до корпорация Apple, в което предлагат на компютърния гигант да обяви позицията си по такава една идея. Отговор оттам все още нямаме, ако изключим топлата насърчителна реакция на софийското представителство на Apple, които отговориха, че приветстват идеята едно училище за първи път в света да бъде наречено на името на великия Стив Джобс.

Като казах, че цялата дандания нямаше никакъв ефект, не съм съвсем коректен. Имаше някакъв, и то съвсем неочакван за мен, ефект. Ще изложа една последователност от събития, която може да е съвсем случайна, но може и да не е. Ето за какво става дума.

Първо, аз бях наруган доста грубо на "екстрена оперативка" за това, че съм бунил духовете - и че съм давал интервюта на медиите. То пък едни интервюта съм давал: кажа десет изречения, медиите изрязват всичко и оставят само едно; но нищо, и заради това едно изречение някои среди сякаш побесняха. Но не за това искам да кажа, щото тия неща, в нашите специфични български условия, са си нещо съвсем естествено: да ругаят оня, който иска да направи нещо ново, необичайно. Има нещо друго, което също не бива да бъде отминато без внимание. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo