ПАМЕТНИКЪТ НА НАЙ-ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРИН – ПОД БОТУШИТЕ НА ОКУПАТОРА. ПОЗОР!!!Мнозина ще разпознаят грандиозния паметник в горната част на снимката. Пловдивският „Альоша” – разбира се! А колцина ще разпознаят този долу? Там е сгушен скромният паметник на Левски – най-великият българин според проучване отпреди няколко години.
Единият – възвисяващ се горе, на най-високото място в града, в небето, огряван от тракийското слънце, а другият – принизен долу, в ниското, в сянката, под ботушите на окупатора. Единият се вижда от километри, а другият – от метри. Единият – издигнат от продажни българи – „рубладжии” (Захари Стоянов), в прослава на „освободителите”, а другият – от достойни българи, в памет на Апостола, изрекъл пророческите думи: „Който ни освободи, той ще ни пороби”.
Остане ли паметникът на окупатора на мястото си, нацията ни е обречена на вечно разединение. Време е да направим така, че червеноармеецът да „освободи” пиедестала си и на негово място да издигнем достоен паметник на най-великия българин. Длъжни сме! За да измием позора от челата си!!! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар