Какво е да си "бригадир", или робският труд при социализмо-комунизма

В предишното ми есе - Как оцелях в училището-казарма - от тази поредица (виж Преживяното в ерата на комунизма) разказах някои преживелици, останали ми в паметта от времето, в което бях ученик в гимназията в родния ми град Долна баня. Сега ми се иска да продължа по-нататък, като съм длъжен да съобщя, че на моменти, когато си мисля за тази поредица, все по-натрапчиво ми се появява усещането, че изобщо не трябваше да се захващам с писането на тия есета; от една страна имам много друга работа за вършене, от друга страна се питам: на кой ли пък ще е интересно да чете спомените на някакъв си там словолюбец, на комуто е хрумнало да се рови из паметта и да изнася на всеобщо обозрение всичко онова, което намери в нея?!

Но вече съм се хванал, дето се казва, на хорото, ще продължа, налага се; но нищо не ми пречи, след като се появи известна завършеност в писанията ми, да спра, да сложа точка. И така, признавам си, без особено желание започвам тазсутрешното си есе, но то винаги е така в началото, когато човек започва да пише нещо, пък после се увлича.

Пишейки за живота в училище на няколко пъти споменах, че за преживелиците в така наречените "бригади" ще пиша отделно; ето днес смятам да пиша тъкмо за разните му там случки от ежедневието на т.н. "бригадири". В онова време "Партията", която държеше под контрол цялостния живот в обществото - друг въпрос е доколко всичко това изобщо заслужаваше да се нарече живот! - тъй като работите в стопанството на комунистическата държава изобщо не вървяха, се беше принудила да се опре на всеобщия подневолен и ръчен труд на цялото население, в това число и на децата от най-ранна ученическа възраст, и на туй мероприятие беше дала помпозното име "бригадирско движение". (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo