Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 11 декември 2011 г.

Как оцелях в училището-казарма

Вчера написах есето Най-важното жизнено дело на човека в онова време, което е продължение на поредицата, носеща (засега) условното заглавие Преживяното в ерата на комунизма, като тоя път ще се опитам да представя значимото от ония случки и истории през живота ми до навършването на 18 години, т.е. до напускането на моя роден град Долна баня.

Прочее, преживяното в "родната казарма" съм го описал в поредицата от есета, носеща заглавието Там горе, под небето, която си стана една самостоятелна книжка; предстои да я издам в самостоятелна книга съвсем скоро. А пък за другите периоди от живота си съм писал на разни места из книгите си, особено в моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, която носи подзаглавието Кратка психологическа история на съвременна България. Тъй че за да завърша животоописанието си, ми се налага да напиша започната поредица, която се отнася за най-важния период в човешкия живот, именно, детството и юношеството, когато малкият или млад човек е длъжен да стане личност, способна да се бори с предизвикателствата на по-сетнешния, на "истинския" живот. Прочее, животът ни ще бъде истински или не според това какъвто ние самите си го направим.

В миналото есе писах за някои значими, според мен, събития в така да се каже "частния живот" на моя род, който е пръснат в Долна баня и в близкото село Марица, откъдето е родом майка ми. Стана дума най-вече за това как хората тогава са си строели къщи, как са създавали дом, как са живели и прочие. Сега ми се иска да зачекна една друга значима тема, именно, за т.н. "публичен живот" в градчето, такъв, какъвто съм го видял аз, като се почне от времето, в което съм бил хлапе, та се стигне до времето, в което навърших пълнолетие. Прочее, какво ли пък е онова, което да може да се нарече "публичен живот" в едно градче-полусело в ерата на комунизмо-социализма? (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: