
Прочее, преживяното в "родната казарма" съм го описал в поредицата от есета, носеща заглавието Там горе, под небето, която си стана една самостоятелна книжка; предстои да я издам в самостоятелна книга съвсем скоро. А пък за другите периоди от живота си съм писал на разни места из книгите си, особено в моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, която носи подзаглавието Кратка психологическа история на съвременна България. Тъй че за да завърша животоописанието си, ми се налага да напиша започната поредица, която се отнася за най-важния период в човешкия живот, именно, детството и юношеството, когато малкият или млад човек е длъжен да стане личност, способна да се бори с предизвикателствата на по-сетнешния, на "истинския" живот. Прочее, животът ни ще бъде истински или не според това какъвто ние самите си го направим.
В миналото есе писах за някои значими, според мен, събития в така да се каже "частния живот" на моя род, който е пръснат в Долна баня и в близкото село Марица, откъдето е родом майка ми. Стана дума най-вече за това как хората тогава са си строели къщи, как са създавали дом, как са живели и прочие. Сега ми се иска да зачекна една друга значима тема, именно, за т.н. "публичен живот" в градчето, такъв, какъвто съм го видял аз, като се почне от времето, в което съм бил хлапе, та се стигне до времето, в което навърших пълнолетие. Прочее, какво ли пък е онова, което да може да се нарече "публичен живот" в едно градче-полусело в ерата на комунизмо-социализма? (ОЩЕ >>>)
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар