Вчера написах есето "Здравеопазването" като пръв помощник на жестоката машина за убиване, наречена социализмо-комунизъм, с което продължих поредицата си за преживяното при комунизмо-социализма; тия, прочее, заглавия на отделните есета - а поредицата, както и да го погледнем, напредва и скоро ще придобие очертанията на една нова книга - са съвсем условни; предстои "сглобяването" на книгата, при което неизбежно ще трябва да изобретя нови, по-подходящи заглавия на отделните й части. Тая сутрин, признавам си, не ми се пише много за разните му там работи, които съм преживял преди толкова години, макар че ако се понапъна, все нещичко ще напиша; но пък няма накъде толкова да бързам, дето се казва, и аз съм човек и имам право на поне малко почивка в един такъв празничен ден, поради което решавам да постъпя своеобразно; ето как.Почти преди три години вече написах един текст, който носи ето какво заглавие: Една много странна, но и чудна, а също и мистична, т.е. съвсем "лудешка" история. Как и защо съм го написал е казано там, в самия текст, и сега изобщо няма да се повтарям. Тази сутрин се сетих за този текст, намерих го, и, четейки го, прецених, че той по един най-естествен начин влиза и се вгражда в поредицата от есета за преживяното при комунизмо-социализма. Разказаната там история напълно съответства на духа на тия сегашни мои есета, поради което тази сутринм мога просто да ви отпратя към упоменатото есе - стига някой изобщо следи поредицата, в което твърде много се съмнявам. Като капак на всичко в нея се представят някои събития, случили се тъкмо през тия дни, но преди няколко години; става дума за дните на коледните и новогодишни празници, тъй че препубликуването му точно сега, днес, на първия ден на Рождество Христово, е съвсем подходящо. Както и да е; ето какво съм написал там; препечатвам текста тук с най-незначителни редакционни промени: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар