"Здравеопазването" като пръв помощник на жестоката машина за убиване, наречена социализмо-комунизъм

Миналата събота написах и "обнародвах" есето Какво е да си "бригадир", или робският труд при социализмо-комунизма, което е продължение на поредицата от есета, която публикувам под заглавие Преживяното в ерата на комунизма; днес е събота и отново сядам да пиша новото си есе от същата поредица. Размишлявайки каква да бъде темата на това есе се спирам на следното: как социализмо-комунизмът се "грижеше" за здравето ни. Другояче казано, ще се опитам да представя най-значимото за социализмо-комунистическото "здравеопазване".

Някои носталгични кратуни в днешно време не спират да хвалят здравеопазването от онова славно, според тях, време; разбира се, лъжат, както се казва, с все сили, колкото могат - и още веднъж по толкова. Истината тук е важна обаче, не тяхната извратена сантименталност. Воден от това съзнание, ще опиша онова, което се е отпечатало в паметта ми за тая жизнена сфера, като ще започна, по своя си обичай, от най-ранните ми детски спомени; ето какво е първото, което оживява в съзнанието ми като изобщо се спомене тая дума: "здравеопазване".

Имам един най-ранен детски спомен, за който съм писал някъде, но от който не мога да се отърва - и затова с него започвам днес записките си. Става дума за това как мен, дете някъде от началния курс, целият клас ме носи на ръце право към зъболекарския кабинет, а аз, с целия ужас, на който съм способен, се дърпам, подобно на водено към заколение животно! И това се е случвало не веднъж, а много пъти, и не само с мен, а и с други като мен; защо ли ни е било толкова страх да встъпваме в тоя проклет зъболекарски кабинет. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo