По публикацията в моя блог със заглавие Пример за това колко страшна е атеистичната бездуховност: същинска пустиня е тя!, която моят любезен опонент, младият блогър Христо Блажев счете за нужно да препубликува в блога си (вместо, както е нормално, да възрази с коментар под първоначалната публикация!), та, както и да е, по така завързалия се спор сега, гледам, г-н Блажев е реагирал; ето по-долу неговата реплика и моя коментар, с който ми се иска да пренеса спора на една друга, по-пристойна плоскост, щото, да не забравяме, тече Страстната седмица, в която нашите разговори и спорове би следвало да имат един по-духовен и човечен характер; та ето какво си казахме:Г-н Грънчаров, в трепетно очакване съм да си мерим духовните превъзходства, каквото и да значи това. В какви мерни единици предлагате да стане това? Или да си останем на ваша територия - празни витиевати думички с произволен смисъл, които всеки си тълкува, както му е угодно?
Това си позволи да заяви г-н Христо Блажев; на което отвърнах ето как: (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
8 коментара:
Излишно внимание отдавате на Блажев. Той е млад, а е лесно да си млад и атеист. Ще видим как ще е на стари години.
Във връзка с тази дискусия някои мисли от германския философ Томас Метцингер (52) за предизвикателствата пред човечеството:
...тези проблеми се задават бързо и ние не сме подготвени за тях. Ще ви дам няколко примера. Генетиката и невронауките създават нов образ на човека,, който фундаментално противоречи на образите на човека, създадени от западната традиция. Той е съвсем неметафизичен; той е напълно несъвместим с християнския образ на човека; той може би ни принуждава да се занимаваме по по-директен начин с нашата смъртност от всякога. Той може да означава края на определени надежди, които човечеството е имало... например че съзнанието би могло да продължи да съществува без мозъка. Хората ще продължат да вярват в такива неща, също както има хора, които продължават да вярват, че Слънцето се върти около Земята – и на които по правило им се смеят и които не биват вземани насериозно. Приближава следователно редукционистка антропология и тя може да ни сполети по-бързо, отколкото мислим. За мнозина тя би могла да бъде емoционално отрезвяващ опит, особено за хората в развиващите се страни, където живее 80% от човечеството. Те продължават да имат метафизически образ на човека, никога не са чували нищо за невронауки и не искат и да чуят за невронални корелати на съзнанието и искат да продължат да живеят в метафизическия си светоглед, както са го правели вече цели столетия.
И сега изведнъж идваме ние от богатите, декадентни, невярващи западни страни с теории, ... гласящи например “Няма такова нещо като душа” или “Ти всъщност си машина за копиране на гени” и не е ясно накъде води това. Между богатата, образована, секуларизирана част на човечеството и онези, които поради някакви причини са решили да живеят живот извън научния светоглед и научния образ на човека ще се образува пропаст. Нашият собствен образ се променя бързо, но това е свързано с проблем: този образ влияе по много фин начин върху начина, по който живеем ежедневния си живот. Под въпрос е например дали демистификацията на човешкия дух може да стане без десолидаризирането на обществото. Спойката на нашето общество... досега е била метафизическата вяра в Бог или психоанализата или други ерзац-религии.
Въпросът е: може ли науката да предложи нещо съпоставимо, което да поддържа спойката на масовите общества, след като всички тези метафизични идеи са изчезнали не само у професионалните учени, но и у съвсем нормалните хора? Какво ще означава за нашите отношения един с друг, ако никой вече не вярва в душата? Всичко това може да доведе до културни последици, които трудно могат да се оценят. Това може да има дълбоко влияние върху това как оценяваме един друг и поради това е толкова важно невронаучната революция да не бъде последвана от елементарен, вулгарен материализъм.
Наред с това има още един клас от “меки” въпроси: Какво ще направим с нашия собствен образ? Готови ли сме да погледнем фактите в очите?... Сега, когато навсякъде около нас бръмчи интернет, забелязваме, че от една страна той е благословия, но от друга ни прави роби... Самият аз съм по-скоро песимистичен за бъдещето.
А ето какво казва американският философ Даниел Денет (69) за материалистическата духовност:
Една от най-добрите тайни на живота е: остави се твоето Аз да те води. Можеш да се обръщаш към сложностите на света, както славните, така и ужасните, с отношение на смирено любопитство, признавайки, че колкото и дълбоко да си погледнал, само едва си одраскал повърхността – тогава ще намериш светове в светове, красоти, които дотогава не си можел да си представиш, а твоите собствени светски грижи ще се свият до подходящата големина и ще станат съвсем маловажни в голямата схема на нещата. Да се държи тази благовейна визия на света в готовност, докато се занимаваш с изискванията на ежедневието, не е лесно упражнение, но то определено си струва усилието, защото ако можеш да останеш ЦЕНТРИРАН и АНГАЖИРАН, трудните избори ще ти се сторят по-лесни, ще намираш правилните думи, когато ти трябват и наистина ще станеш по-добър човек. Това според мен е тайната на духовността, и тя няма нищо общо с вярата в безсмъртна душа или нещо свръхестествено.
Драгий Грънчаров, нямайте наглостта да обвинявате другите в това, което сам вършите до безобразие, а именно - да пускате ОТДЕЛНИ постове в блога си по повод всяко дребно коментарче по ваш адрес.
Вярно, че като всеки християнин, трябва да сте лицемер, но имайте все пак някаква мярка, моля.
Infidel
Блажев, малко се плаша от неуморността ти да се занимаваш с луди люде… ;)
Змей
Свестните у нас смятат за луди!
Христо Ботев
… каза смелият анонимен защитник на 'свестните'…
Ха, този налуден графоман го бях забравил. Хвала на такиви поборници за духовната чистота на виртуалните блогови селения. Всички сатанисти и комунисти треперят от ужас като чуят да трака клавиатурата на грънча
Philipotel
Публикуване на коментар