... щото няма начин комунизмът да не ни се е отразил изобщо...А дали има надежда да се променим все някога? - ето в това е въпросът...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
17 коментара:
В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народът, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика!
… Той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена... Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!
Надежда винаги има! Докато се появи истински държавник, който да прецени, че ако така продължават да "управляват", нацията ще изчезне, този път завинаги. Остават ни някъде към 50 години. А народът?? Народът колкото и да го плюят, той ще се спаси индивидуално, ще се омеси и претопи с други народи, където политиците са по "грижовни". Но политиюеската класа трябва да разбере едно, няма ли го народът наречен български, няма да ги има и ТЯХ, защото няма да има България. Същото се отнася и за интелектуалците, които в повечето случаи са предавали народа в името на политическа кариера и облаги. А тях ще ги заболи повече...
Константинов е напълно прав.
Загнер.
Въпрос към Ангел Грънчаров: а кой народ на света е всичко онова, което българите според него явно не са – кой е идеалният, кристално чист и добродетелен народ или поне се доближава максимално до този платонически идеал?
До Загнер и др.
Константинов и Славейков/ наричащ народа си "мърща"/ изобщо не са прави. Особенно Славейков, който издавайки вестник в Цариград, докато трае процеса срещу Левски една дума не написва в негова защита, ... а после след Освобоьдението станаха първи "свирки"....И докато има ителеГтуалци като Вас, които ни ги дават за пример, положението ще е все "застойно".
на въпроса, който ми се задава, отговарям така:
Има много народи по земята, в които "критичната маса" индивиди, обичащи свободата и готови да я защитят, е налице, което не може да се каже за народи като българския или руския. Ето това ни е кусурът, поради което не можем, нямаме правото да се наречем свободен народ. И това го казвам не аз, това са го казали и писали много големи българи, примерно един Левски; нали знаеш кой и написал ето тия думи:
"Българинът обича свободата, но само ако му я поднесеш на тепсия" и други такива. Левски пише и онова "Народе????", което все нещо значи.
Който изтъква кусурите на своя народ, и го прави с болка, а не се гаври и издевателства, такъв помага на народа си; това е твърде близко до ума и ми е чудно как не го схващаш. Тъй че подобен род критика, насочена към това да осъзнаем дефектите си и да почнем да се борим да се поправим, е благотворна. Да се хвалим, да си крием кусурите, да се правим на бабаити и на най-добри и велики, това с нещо ще ни помогне ли, кажи де?!
Все пак бих искал да чуя поне за един конкретен народ, който стои по-високо от българите, вкл. по отношение на свободолюбието. А може би има дори идеален народ без каквито и да било кусури и недостатъци?
Думите на Левски са казани преди много време, когато българите са били несвободни, поробени. Това съвсем не значи, че са валидни и днес. Освен това не е казано, че всичко, изречено и написано от Левски, е истина от последна инстанция. Може това твърдение и тогава да не е отговаряло на истината и да е било плод на емоции, защото както уж били примиренци, така малко след това българите вдигат Априлското въстание, а после в Руско—турската война пък проявяват чудеса от храброст. Ама дай сега да почнем старите спорове защо Априлското въстание не вдигнато по-рано, например още в 1666 г., защо не е било по-масово и т.н. Всичко това не променя нещата принципно. Въстания и революции впрочем винаги се правят от малцинства, не от мнозинството от народа. А от византийско робство българите се освобождават сами, с известна куманска помощ, като самите кумани може би са били сродни с българите.
Не разбирам и тази мания за сравнение между българи и руснаци. По принцип са допустими всякакви сравнения, но не мога да разбера защо толкова често се прокарват паралели между тези два народа. Дори наистина братята руснаци и украинци са доста различни, както остана за българите! Вероятно защото мнозина още робуват на клишетата за „братските славянски народи”. В действителност българите нямат много повече общо с руснаците от например с бразилците или индонезийците. Това са народи със съвсем различно потекло и история. А и може да се спори дали руснаците са наистина толкова роби, както смята Ангел Грънчаров. Все пак те направиха т. нар. някога „ВОСР” с целта да донесат СВОБОДА и мир на цялото човечество. Друг въпрос е, че нещата след това тръгнаха в съвсем друга посока. А срещу комунистическа диктатура и методите на Сталин, най-бруталните в човешката история, вече никакво свободолюбие не помага. Въпреки това по съветско време в СССР е имало голяма съпротива срещу режима, както впрочем и в България, но за това нарочно се мълчи.
И не става дума за това да се изпада в другата крайност и българите да се изкарват бабаити и най-великите. Казах, че е необходим трезв, балансиран поглед, анализите нямат нужда и от „болка” и „страдание”, това е някакво влияние на руската емоционална школа. Западноевропейците пишат по възможност по маниера на Тацит „без гняв и пристрастие” (като при Тацит въпреки това заричане в или между всеки ред се усеща възмущението и бунта му срещу римските порядки по време на принципата).
Всеки народ има недостатъци, но ми се струва, че българските народопсихолози търсят недостатъците на българите там, където ги няма, респ. вземат някои положителни качества за недостатъци.
Отделен въпрос е дали чрез народопсихологически анализи може да се допринесе с нещо за промяна на отрицателните нагласи у народите. Който смята така, може би надценява влиянието на писаното слово и своето собствено влияние. Това са исторически процеси, които изискват време и едва ли могат да се ускорят съществено с разни писания. Анализите, разбира се, са важни и интересни на теоретично ниво, но е пресилено да се смята, че от тях могат да произтекат кой знае какви практически последици.
Никой не е против да си казваме кривините. Но когато хулиш и постоянно обиждаш едно "дете", недей очаква от него да стане да "човек". Така и със собственният ТИ народ. Кажи му кривините благо, а не с омраза........Бъди интелигентен към него...
И престанете да ни сравнявате с руснаците. Те имат съвсем друг генетичен код. Прочетете малко относно генетиката на народите/ халогрупите ни са различни/.
Що се отнася до Свободата. Ами защо кюрдите днес не са свободни. Само не ми казвай че ТЕ не обичат Свободата!!!
Последният коментар е хубав. Бих добавил и (северните) ирландци, шотландците, баските, каталонците, кюрдите, корсиканците, тамилите и др., които също още не са се освободили, но едва ли могат да бъдат обвинени в пасивност и недолюбване на свободата. Ангел Грънчаров между другото не обръща никакво внимание на кюрдите, последният голям народ, който още не се е освободил от османско иго, нито се интересува от съдбата на кюрдския Васил Левски Абдула(х) Йоджалан, който впрочем е много интересен мислител. Между другото има забeлeжителни паралели между някои кюрдски и македонски народни танци. Това не значи, че българи и кюрди имат генетическо родство, но е неоспорим факт, че българите са силно повлияни от старата персийска и с това и кюрдска култура.
БГ интелектуалеца е "крив", оттам идва и нашето бавно, мъчително движение напред. Видял съм много свят, говоря няколко езика, но никаде не видях интелигентите да си плюят народа така , както в БГ. Проблема е И, че нашите "герои" са сгрешени, сгрешена ни е науката, наречена образУвание, защото тя не образува нация, а образователно я унищожава. Да се учи Левски, ВазовИ- и тримата БРАТЯ/няма държава с трима братя колоси+четвъртия политик/, Симеон 1 Велики, Иван Асен и т.н.- дори ако трябва да се "измисли" нещо и да се добави, да ни се гъделичка самочувствието - това е целта на ИСТОРИЯТА= HIS STORY= НАПИСАНАТА ИСТОРИЯ. А не да плюят народ отстоял Шипка- защото само това НИ стига за да сме горди, както Америка е горда с Аламо....
Ще добавя коментара си към статията за немисленето и тук:
Както казах, за всяка теза за българите може да се намерят подкрепящи цитати и подобно на древните софисти всички становища могат да бъдат еднакво убедително поддържани с аргументи. Така например Александър Цанков в своите спомени твърди нещо съвсем противоположно на Ангел Грънчаров:
“Ние, българите, имаме тази слабост да мислим, че сме най-свободолюбивите, защото целият наш политически живот през вековете е протекъл в борба за свобода и независимост. Може би преувеличавам, но ние сами се считаме за най-свободолюбивата нация. У нас, българите – чувството за свобода избива в романтика и често пъти далеч надхвърля рамките на свободата, установена от държавното устройство и закона. Свободата у нас понякога граничи с недисциплинираност. Така разбираха свободата българите особено от генерациите в първите години след освобождението на България.”
Какво би могъл тук да възрази Ангел Грънчаров? Не му остава нищо друго, освен да НЕ се съгласи с Александър Цанков и да настоява на своето, ЗАЩОТО ИНАЧЕ РУХВА ДЕЛОТО НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ, ОСНОВАНО НА ПРЕЗУМЦИЯТА, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ИЗРОДИ. Но с какви аргументи? Ами май защото НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ТОВА, КОЕТО НЕ БИВА ДА БЪДЕ. Но Александър Цанков не е кой да е, а вещ познавач на България и българите, човек, врял и кипял в обществения живот и политиката на страната, и то в най-динамичния и драматичен период от нейното развитие от 1879 до 1944. Самият той пише:
“Връстник и съвременник на тая България (род. 1879), аз съм свидетел на всички бури, които така често я връхлетяваха. Личен свидетел на много събития и преживелици...имам представа за теглилата, които нашият народ е търпял през цели столетия. Съвременник съм обаче и на усилията, жертвите и подвизите в борбите, които той води, за да създаде от някогашната турска провинция модерна, свободна и независима държава. Само който е живял в тази епоха, само той може да има представа за амбицията на българина да създаде европейска България. Свидетел съм не само на нейния възход, свидетел съм и на злополуките, които сполетяха България през последните десетилетия на настоящето столетие. Не съм само свидетел, но съм и съучастник в политическия и обществен живот на моето отечество. Като съучастник аз имам и дял в съдбата, и дял в историята на България. Голям или малък, добър или лош е моят дълг, това един ден ще каже българският историк, ако той има свободата без ограничения и предубеждения да подири и намери мястото, което ми се пада в редицата на строителите или рушителите на България.”
И така, какво можем да противопоставим на възгледите на Цанков, за да го оборим? - Нихилизма и отрицанието на Грънчаров, който – както впрочем всички философи – е “фотьойлен мислител” и наблюдава света от удобното кресло в уютния си кабинет, заобиколен от книги и ръкописи. От тази перспектива е лесно да се мърмори, критикува и да се осъждат хората, народите и света. Въобще някои българи – и това май е характерна тяхна народопсихологическа черта – нищо и никой не може да ги удолетвори. Дори човечеството и народите да се състояха от ангели и богове, пак щяха да им намерят кусури, нещо пак щеше да не е баш както трябва.
Българската история говори нещо съвсем друго, ще спомена само един момент: ако българите наистина са толкова несвободолюбиви, защо в Учредителното събрание 1879 либералите вземат връх над консерваторите? Грамадното мнозинство от депутатите се оказват либерали. Защо гласуват една много – прекалено - либерална конституция? Защо България след 1878 е най-демократичната и либерална държава на Балканите? Защо българите водят толкова войни за национално обединение и проливат толкова кръв в тях?
От спокойствието на кабинета нещата наистина изглеждат различно. Ангел Грънчаров е станал сутринта, измил се е и се е избръснал, без да бърза, направил си е чашка ароматно кафе, разположил се е удобно с него на канапето в дневната или в кабинета си пред компютъра и се е замислил над българската история и българите. И е стигнал до заключението, че в българска история има много несполуки и превратности и България не е това, което той и всички ние бихме желали да бъде: дълги периоди на загуба на национална независимост, неуспешни въстания, а днешната българска държава обхваща само около 50% от етническото българско землище 1878.
И няма да е съвсем неправ в това свое заключение, макар че според мен картината не е толкова мрачна, защото можеше да бъде и много по-зле. Впрочем ако сме максималисти, винаги ще бъдем неудовлетворени. Както и да е, да предположим, че е можело и повече. Kаква обаче е дълбоката причина за това? Според Ангел Грънчаров, разбира се, българската народопсихология – българите сами са си виновни за всичко, те си носят изцяло отговорността за своята историческа съдба. ТОВА Е ОПРОСТЕНЧЕСКО И НЕСЪСТОЯТЕЛНО. Народопсихологията е само един от многобройните фактори, които действат в историята. Социалните явления обикновено не са обусловени от една-единствена причина. Специално в случая с България има ред други моменти и най-вече нейното геополитическо положение, което е изключително сложно. Неслучайно българска и полската история толкова много си приличат по своята превратност – свързващото звено е сложното геополитическо положение на двете страни. Трябва да се има предвид, че никакво свободолюбие не може да извоюва свободата, ако действат други по-силни, непреодолими фактори. Така например 1 милион чеченци при цялата им храброст и свободолюбие няма как да се преборят със 150-милионна Русия, особено ако Русия е решена на всичко, за да не ги изтърве. (В действителност в Чечения се играе друга игра, но това е отделна тема.)
Колкото до българите след 1989, ще цитирам отново Пламен Даракчиев:
Какво стана с вашето поколение, това, което дефакто започна промените? Какво загуби то само за себе си?
Мисля, че моето поколение изпълни своя граждански дълг. То бе призовано на улицата и стоя там достатъчно дълго. ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА, В КОЯТО ХОРАТА ДА СА СТОЯЛИ ТОЛКОВА ДЪЛГО ПО УЛИЦИТЕ И ПЛОЩАДИТЕ. Това, че улицата на преля в отворени институции и модерна държава, вече лежи на съвестта на лидерите.
А който страда от силни комплекси за малоценност и желае да повдигне националното си самочувствие като българин, може да прочете този текст за Румъния и „румънщината”:
От Варна до Банеаса – Букурещ
http://edencrossing.blog.bg/zabavlenie/2010/02/06/do-saarland-i-nazad-chast-1-varna-bukuresht.487493
Народопсихология на англичанина
Лондон:
Виждал съм англичаните, работещи в центъра (другият бар, където работех, беше на 2 мин. от Тауър, в сърцето на Лондон), натруфени с костюми, изкарващи хиляди като борсови агенти, застрахователи, банкера, да пият от обяд, всеки ден без уикенда, да си разменят такива псувни и да се държат така, все едно са хамали. И в същото време в северен Лондон обикновените пияници, също идващи всеки ден без уикенда, да се държат тихо, спокойно, без викане, духовити, с чувство за хумор, винаги настроени за шеги.
(http://him.blog.bg/izkustvo/2010/01/05/narodopsihologiia-na-anglichanina.466732)
Както се казва, драги ми анонимни опоненте, тоя път се оляхте изцяло! :-) Това означава, че сте се оставил да говори в писането Ви не Вашият разум, а най-вече една не дотам пристойна емоция...
Затова и не се и налага изобщо да Ви отговарям, това, което сте написал, достатъчно добре говори за себе си в този смисъл. Само едно искам да изтъкна: проблемът не е в "лошавината на Ангел Грънчаров", както искате да го изкарате, а в нещо съвсем друго. В какво именно е въпросът се опитайте да си дадете сметка сам. Понеже уважавам свободата на всеки, нека това всеки да направи сам, не ща никому да натрапвам едно или друго нещо, както това правят други хора.
Апропо, а по повод на така силното Ви възмущение срещу ето тази теза:
"... българите сами са си виновни за всичко, те си носят изцяло отговорността за своята историческа съдба",
която Ви се вижда "опростенческа" и "несъстоятелна", мога да забележа само ето това:
Свободният и достойният човек или народ смята точно така: аз изцяло съм отговорен за това, което ми се случва, не ща с нищо да се оправдавам или извинявам! Всеки опит за оправдание и извинение категорично говори за липса на съзнание за свобода - и дори за липса не на съзнание, а просто на усет за достойнство.
В такъв смисъл сам си правете сметка кое и какво тук е "опростенческото" и "несъстоятелното" :-)
Публикуване на коментар