От седмица не мога вече да асимилирам на кой свят живея - и дали не сънувам, че това, което ми се случва, е истина; уви, оказва се, че е истина, нищо че изглежда толкова невероятно и абсурдно. За първи път в живота си съм подложен на работата си на толкова злобна и подла репресия и на системен тормоз, а аз работя като учител по философия не от вчера, работя цели 30 години вече. Моля, не си мислете, че започвате да четете мой текст, писан някъде в 80-те години на миналия век: събитията, за които намеквам, се случват ето в тия наши дни, през месец юни на 2012-та година, а векът вече е 21-ви.
Не мигнах цяла нощ; унасях се в някаква кошмарна просъница, ала да заспя истински не успях. А си легнах рано, защото бях съкрушен: 4-ри директорки (3 заместнички и една същинска) повече от два часа мъмриха по всички линии "лошия Грънчаров", а аз се опитвах да отбивам атаките; не, това не е сън, това се случи вчера, след часовете! А през миналата седмица, в четвъртъка, директорката заедно със заместничката си, влезе в 3 мои последователни учебни часа, за да "осъществи контрол"; ето, вчера ми се дадоха "протоколите" за тия проверки, пълни с изсмукани от пръстите мои "нарушения"; по-абсурдно и предубедено четиво, лъхащо от злоба, в живота си не съм чел! Срам! Изобщо не ги смути това, че съм човек в тежко здравословно състояние, с проблеми със сърцето; не, те виждаха в мен "врага", който трябва да бъде заклеймен, изобличен, смазан без капчица жалост! Сякаш съм змия, а не човек. Наистина, в живота си не съм подлаган на по-големи унижения; сам не зная как изобщо издържах, как се довлякох до дома си, как, пребит и смазан, легнах, опитвайки се да заспя, ала не би; ето, сега е 4 часа сутринта, а аз сядам да описвам злочестините си. (ОЩЕ >>>)
Не мигнах цяла нощ; унасях се в някаква кошмарна просъница, ала да заспя истински не успях. А си легнах рано, защото бях съкрушен: 4-ри директорки (3 заместнички и една същинска) повече от два часа мъмриха по всички линии "лошия Грънчаров", а аз се опитвах да отбивам атаките; не, това не е сън, това се случи вчера, след часовете! А през миналата седмица, в четвъртъка, директорката заедно със заместничката си, влезе в 3 мои последователни учебни часа, за да "осъществи контрол"; ето, вчера ми се дадоха "протоколите" за тия проверки, пълни с изсмукани от пръстите мои "нарушения"; по-абсурдно и предубедено четиво, лъхащо от злоба, в живота си не съм чел! Срам! Изобщо не ги смути това, че съм човек в тежко здравословно състояние, с проблеми със сърцето; не, те виждаха в мен "врага", който трябва да бъде заклеймен, изобличен, смазан без капчица жалост! Сякаш съм змия, а не човек. Наистина, в живота си не съм подлаган на по-големи унижения; сам не зная как изобщо издържах, как се довлякох до дома си, как, пребит и смазан, легнах, опитвайки се да заспя, ала не би; ето, сега е 4 часа сутринта, а аз сядам да описвам злочестините си. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
26 коментара:
И това е казал Jobs:
“Your time is limited, so don’t waste it living someone else’s life. Don’t be trapped by dogma — which is living with the results of other people’s thinking. Don’t let the noise of others’ opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.”
не тормозете учениците, няма да тормозят и вас. иначе няма как. не е честно някак...
Kuraj Angel! Ste se opravish siguren sam! Niakoi e kazal vseki se oplakva ot vanshnostta si nikoi ot uma si!
Alexandar Iotzov
мамка им,директори!
Христо Христов
мамка им,директори!
Христо Христов
мамка им,директори!
Христо Христов
Поздравления за достойната позиция!При книгите и учебни помагала,които си написал най-нелепото нещо е да се каже,че си мързеливец!При цялата ти дейност-издаваш списание "Идеи",вестник и поддържаш толкова интересен блог най-малкото е несправедливо такова отношение към тебе!Майната им на жалбите-нито родителите,нито ръководството на училището са толкова компетентни по философия!Опитай се да не го вземаш толкова навътре!
Yanko Dimitrov
Не си заслужава да се косиш, те това са искали, да ти смачкат достойнството защото го нямат. Тесногръди са такива директори, които не могат да оценят какво богатство имат в училището си, той благородният метал хваща патина, а те като свраки тичат по лъскавото. Горе главата!
Lilia Mihailova
Angele,i tova shte mine !
Imanuel Nikol
Като човек с различно мнение,трябва отдавна да сте разбрали,че за да бъдете харесван,трябва да сте конформни с всякакви простотии.А когато човек държи на мнението си,просто е задължително да бъде приобщен към някоя "излишна" категория хора.Някой казва:"Бе,тоя нещо ме дразни...",някой друг:"Да,бе и мен също.",и явлението се превръща в лавина!Край!Вече сте крайно нежелан,неприятен,като последствие-игнориран.Очевидно,обаче,когато е замесена жена,отмъщението ще е жестоко.
Георги Караджов
Искрено ви съчувствам, г-н Грънчаров.Злобни и отмъстителни личности, докопали се до директорския пост започват истинска война с достойните и независими учители, като използват средства и методи, граничещи с идиотщината.Разбира се че ще отстоявате вашата позиция! Ако се наложи, потърсете друго училище.
Иван Кованджиев
Ееее и за 30 години учител, че и по философия, не сте успял да се абстрахирате от мнението на псевдоинтелигенцията.?
Деним Димитров
Силният човек умее да се изправя и да владее емоциите. Вие сте такъв, покажете им това ...
Darina Traykova
много странно на какво основание са тези репресии,явно тези директорки много са си повярвали или пък имат липса на мъжка ласка,при което неимоверно са се озлобили
Нина Димитрова
Благодаря за подкрепата и съпричастността! Случващото се го разглеждам като театър на абсурда, в който по едно стечение на обстоятелствата съм актьор, но най-любимата ми позиция е тази на "театровед", на изследовател, на психолог. Не се учудвам на нищо, но да си презная, си мислех, че все пак живеем в друго време, надявах се, че подобни рецидиви са вече невъзможни; не било така. Имам чувството, че миналото, "светлото минало" на комунизма оживя, сиреч, вампиряса. Както и да е. Прочее, тази сутрин в училището още за първия час ме чакаше инспекторката по философия, специално поканена от директорката, и двете отново влязоха в два мои часа, а след това пак се проведе една дискусия, в която силите ми се изчерпаха окончателно. Сега имам свободен час и пиша това от лаптопа си. Ще видим. Очаквам, както е тръгнало, следващия път в училището да бъда посрещнат от милиция или направо от мутри и да бъда пребит. Вече и на това няма да се учудя. Нещата ескалираха до крайна степен. Отмъстителността на някои хора на ръководна длъжност може да се очаква, че наистина ще бъде на висота, т.е. жестока...
Из „Классная Америка” за порядките в американското училище и доносничеството:
Стукачество в Америке возведено в ранг общественной морали. Стучат все и на всех. От мала до велика. Однако стукачество американское сильно отличается от нашего. И не столько масштабами, сколько отношением к этому. Если у нас это дело постыдное и осуждаемое, то здесь самое что ни на есть правое. Согласитесь — у нас в стране общественная мораль всегда была, есть и, к сожалению, долго еще будет в оппозиции к государству… В Америке все не так. Явление это не порицается ни государственной моралью, ни общественной. Да и вообще, общественная мораль не противостоит государственной. Стукачество — явление массовое, а потому и называть-то его так не совсем правильно.
Доносить учат со школьной скамьи. Если один ученик увидел, как другой списывает, он должен донести. И доносит. Я был потрясен, когда после контрольной работы ко мне подходили взрослые девушки и сообщали, кого они видели списывающим. Я, как положено, горячо их 6дагодарил, расспрашивал о подробностях, и они, довольные, уходили. Вы можете себе представить такое в российской школе?!
…Гораздо больше, чем друг на друга, ученики доносят на учителей. И не от большой обиды на них, а потому что так положено. Наша общая коллега из Fondren Middle School Катя Подосинникова рассказала случай, произошедший в ее школе. Один тринадцатилетний подросток на протяжении трех месяцев записывал в блокнотик не совсем педагогичные выражения своего учителя. В этих выражениях не было ничего страшного, оскорбительного или аполитичного. Просто с позиций американской педагогики учитель не должен говорить такое в клacce. Насобирав достаточное количество выражений, он выложил это все директору… Учителя уводили. Это тоже активная гражданская позиция.
…В моей Lаmar High School одна из заместителей директора, как раз, кстати, ответственная за ежегодную оценку учителей, занимается тем, что вызывает прямо с урока к себе в кабинет учеников и заставляет их сливать «компру» на своих учителей. Когда набирается определенная порция материала, учитель приглашается на ковер, и с ним проводится беседа.
Такая мораль существует не только в школе, но и в семье. Если бы родители не поощряли, дети бы не доносили. Они это делают именно потому, что такова мораль всеобщая. Этому учат и в школе, и в семье, и в церкви, куда они ходят по воскресеньям послушать проповеди своих пасторов. И нигде никто даже случайно не скажет, что стучать постыдно.
Стучат, конечно же, не только дети, но и сами взрослые. Очень многие учителя стучат друг на друга. Причем они не имеют с этого никаких дивидендов. Ты можешь быть директорским любимчиком, можешь не быть, у тебя стандартная нагрузка и стандартная зарплата, которая зависит только от стажа.
http://lib.rus.ec/b/208193/read#t46
За порядките в американското училище и доносничеството:
Стукачество в Америке возведено в ранг общественной морали. Стучат все и на всех. От мала до велика. Однако стукачество американское сильно отличается от нашего. И не столько масштабами, сколько отношением к этому. Если у нас это дело постыдное и осуждаемое, то здесь самое что ни на есть правое.
Согласитесь — у нас в стране общественная мораль всегда была, есть и, к сожалению, долго еще будет в оппозиции к государству.
В Америке все не так. Явление это не порицается ни государственной моралью, ни общественной. Да и вообще, общественная мораль не противостоит государственной. Стукачество — явление массовое, а потому и называть-то его так не совсем правильно.
Доносить учат со школьной скамьи. Если один ученик увидел, как другой списывает, он должен донести. И доносит. Я был потрясен, когда после контрольной работы ко мне подходили взрослые девушки и сообщали, кого они видели списывающим. Я, как положено, горячо их 6дагодарил, расспрашивал о подробностях, и они, довольные, уходили. Вы можете себе представить такое в российской школе?!
Как-то в классе ко мне подошла хорошая в плане поведения и успеваемости студентка и сообщила, что видела, как кто-то из учеников употреблял в перерыве алкогольные напитки. Она не знала, кому доложить об этом, и потому сообщила мне — своему учителю. Я от греха подальше отправил ее к завучу, и через десять минут она вернулась в клacc с чувством выполненного долга. Это называется активная гражданская позиция.
Гораздо больше, чем друг на друга, ученики доносят на учителей. И не от большой обиды на них, а потому что так положено. Наша общая коллега из Fondren Middle School Катя Подосинникова рассказала случай, произошедший в ее школе. Один тринадцатилетний подросток на протяжении трех месяцев записывал в блокнотик не совсем педагогичные выражения своего учителя. В этих выражениях не было ничего страшного, оскорбительного или аполитичного. Просто с позиций американской педагогики учитель не должен говорить такое в клacce. Насобирав достаточное количество выражений, он выложил это все директору… Учителя уводили. Это тоже активная гражданская позиция.
Эту активную позицию в американцах старательно воспитывают. Если ученик недостаточно сознателен, ему помогают проявить сознательность. В моей Lаmar High School одна из заместителей директора, как раз, кстати, ответственная за ежегодную оценку учителей, занимается тем, что вызывает прямо с урока к себе в кабинет учеников и заставляет их сливать «компру» на своих учителей. Когда набирается определенная порция материала, учитель приглашается на ковер, и с ним проводится беседа.
Такая мораль существует не только в школе, но и в семье. Если бы родители не поощряли, дети бы не доносили. Они это делают именно потому, что такова мораль всеобщая. Этому учат и в школе, и в семье, и в церкви, куда они ходят по воскресеньям послушать проповеди своих пасторов. И нигде никто даже случайно не скажет, что стучать постыдно.
Стучат, конечно же, не только дети, но и сами взрослые. Очень многие учителя стучат друг на друга. Причем они не имеют с этого никаких дивидендов. Ты можешь быть директорским любимчиком, можешь не быть, у тебя стандартная нагрузка и стандартная зарплата, которая зависит только от стажа.
Здравейте! Преживели сте неприятна ситуация. Както е казал Буда : има страдание има причинна. В инсрументарима на новоформираните надзиратели това е обикновен похват ,чрез оплюване ,сплашване ,изолация и т.н да се потискат свободомислещите хора за да няма дастъп свобадната мисъл до тълпата която не трябва да мисли . И макар че не вярвате в конспиратологията "веценосните" администратори са действали по команда и са я излълнили.Затова майната им на администраторите –конформисти; всички не могат да бъдат конформисти.Ако са вички такива на какво би заприлшчал света... В основата на всички човешки блага по стълбата на човешките ценности на психосоциолога Абрахам Маслев стои ЗРАВЕТО. Трябва да се внимава с загубата на нервна енергия. Пазете здравето и правете каквото си знаете. Такива хора като вас са нужни на България.
Здравейте! Преживели сте неприятна ситуация. Както е казал Буда : има страдание има причинна. В инсрументарима на новоформираните надзиратели това е обикновен похват ,чрез оплюване ,сплашване ,изолация и т.н да се потискат свободомислещите хора за да няма дастъп свобадната мисъл до тълпата която не трябва да мисли . И макар че не вярвате в конспиратологията "веценосните" администратори са действали по команда и са я излълнили.Затова майната им на администраторите –конформисти; всички не могат да бъдат конформисти.Ако са вички такива на какво би заприлшчал света... В основата на всички човешки блага по стълбата на човешките ценности на психосоциолога Абрахам Маслев стои ЗРАВЕТО. Трябва да се внимава с загубата на нервна енергия. Пазете здравето и правете каквото си знаете. Такива хора като вас са нужни на България.
Преди 22 години изживях същото. Затова Ви предложих сътрудничество и обединение. Не можем да си защитим правата поединично! Всъщност Вие пръв забелязахте присъствието ми в Нетлог и Блогспот. Затова се осмелих да Ви помоля да обединим усилията си за едно по-човечно, човешко битие и общество в календарни градове. Виждате, че философията поучава, но не възпитава. А философът Диоген търсеше ЧОВЕКА с фенер. Моят календарен град се казва ЧОВЕК (с главни букви). Там ще бъдат възпитани в морал и алтруизъм идните поколения и никому няма да се случват злодеянията от настоящето и миналото!
Lilyana Andreeva
Spomniash si kavo e kazal Shekspir za jivota, nali. Taka 4e ostavi amatiorite artisti da se opitvat da vzemat po-visoka rolia ot koiato im e otredeno. Ako te ponijat ili ti predlojat drug predmet sadi gi. Vse pak ima Harta za pravata na 4oveka, zakarai gi do Sada v Strasburg. Glavata na zmiata triabva da se stroshi dokato e malka!!!
Alexandar Iotzov
Zdravei ! Otbelqzah posta no vsashtnost ne mi haresva ! Kakvo stava kakvi sa tezi direktorki ? Napomnqt mi na glutniza ozvereli gladni podiveli ku4eta!
Dimitar Georgiev
Личността, държаща на свободата и на достойнството си, в бюрократични системи като образователната и в нашенски условия е най-ненавижданото - понеже е заплаха за същите тия системи. По тази причина бюрократите не мирясват, докато не убият всяка личност - та да изкоренят самата възможност за личностно отношение. По същия начин бюрократичната образователна система убива личността и в учениците - всекидневно, безпощадно, перфидно...
Затова философът Диоген е търсел ЧОВЕКА с фенер! Явно философията поучава, но не възпитава! Ние сме едно грубиянско население, в чийто бит насилието навлиза все повече във всичките му форми! А борбата с насилието не може да се води поединично! Затова Ви предложих преди време да си сътрудничим. Аз изживях същото преди 22 години. Затова сега съм без доходи и медицинска осигуровка! Ще Ви изгонят без съд и присъда и ще Ви кажат да си търсите правата в по съдебен ред!
Пише ви един ученик който не може да ви понася. Ако питате учениците в училището всички ще ви кажат че трябва да си ходите. Не ставате за учител. Пълни безумици е в часовете на грънчаров не може да ни научио на нищо
Публикуване на коментар