Открито писмо до проф. М.Балкански, съдържащо крещящ нравствен казус от българския живот

Уважаеми проф. Балкански,

Известявам Ви, че в знак на солидарност и на съпричастност си позволих да публикувам в блога си Програмата на тазгодишната Национална Конференция МОРАЛ, ЕТИКА И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ, традиционна вече инициатива на Фондацията на името на Вашия баща и на основания от Вас Национален ннститут за образование. Искам да се възползвам от случая да пожелая оживени дебати и ползотворна работа на конференцията, за което Вашето присъствие и участие е гаранция.

Участвах и аз през миналата година в работата на същата конференция и останах с прекрасни впечатления от това, което Вие и Вашите сътрудници сте успели да постигнете. Писах още тогава в блога си за чудесните условия в Националния институт за образование и за творческата, свободна атмосферата по време на конференцията. Тогава предложих сътрудничество между Сдружение "Морал, Етика и Гражданско Образование" и моя Център на развитие на личността HUMANUS, който вече 18 години работи на нивата на личностното, ценностното, гражданското израстване и развитие на българската младеж. Центърът ни, между другото, издава вече четвърта година философското списание ИДЕИ. Подарих всички книжки на списанието, както и екземпляри от моите книги и учебни помагала на библиотеката на Института. Имах готовността за пълноценно сътрудничество, понеже, така или иначе, работим все на една и съща нива: личностното, нравственото и гражданското израстване и развитие на българската младеж. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo