Да продължим разговора си от вчера; аз публикувах първата му част под заглавието Каква насока на развитие на ума се иска за да станеш добър бизнесмен?, но бях принуден да прекъсна отговора си; ето, сега го продължавам тук, тъй като тогава не успях да засегна всички съществени моменти; скоро пък ще публикувам в отделен постинг новите Ви коментари, заедно с моите нови размисли по повдигнатите въпроси:Ето че стигнахме до възловия момент; за да си го припомним, се налага да приведа основното и от моето, и от Вашето твърдение в пълния им вид; ставаше въпрос за разликата между умност и мъдрост; аз казах ето какво:
... Продължавам да настоявам, че умните, ако наистина са умни, трябва непременно да изобретят начин да не са и бедни. Докато мъдрите може и да не са богати, там това е оправдано и е съвсем естествено. Просто защото за тях парите не значат нищо. И като такива не могат да бъдат предмет на въжделения, или нещо желано. Други неща желае мъдрият. Но умният не може да не желае и пари, наред с другото...
Явно тук се налага разяснение; аз Ви отпратих за справка към моите книги, примерно в моя курс лекции по философия (той излезе от печат под заглавието ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА с подзаглавие Вечното в класическата и модерната философия), но се налага тук отново да поясня, та да се разбере по-добре. Ето според мен главното, което трябва да се има предвид.
Нашият ум (съзнанието) ни служи за ориентиране във външния свят, той именно е инструмент на това ориентиране и като такъв е възникнал за да обслужва нашите човешки отношения към света, преди всичко познавателното. Аз имам своя теория за това, че съществуват три принципно различни, наричам ги чисти и коренни отношения на човека към света и към самия себе си: познавателно, ценностно и практическо. Та умът обслужва познавателното отношение на човека към света и (към самия себе си), той е негова сърцевина. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
16 коментара:
Всички умни хора хора - богати?! Утопия.
Jivka Jelezova
Ако са умни, защо са тогава допуснали тази глупост - да не са богати? :-)
Да си умен не е достаточно, трябва да си предприемчив, и тогава всъчетание на тия две качества можеш да постигнеш финансов успех.
Lazar Nikolov
Въпрос на гледна точка. Може би е глупост да си богат? :–) Трябва да си бил и едното, и другото за да си наясно.:)
Jivka Jelezova
Разбира се, има значение и в какъв смисъл се разбира думата "богатство". :-) Не е еднозначно това разбиране.
А качеството предприемчивост в основата си също е вид умствена активност според мен, г-н Николов. То всичко на този човешки свят в корена си е израз на умствена човешка активност...
Не е въпрос на ум, а на ценности. За да ощетяващ хора, с различни пройоми и за тяхна сметка да ставаш богат, е необходимо преди всичко, да си лишен от хуманност. Едно е парите да са цел и съвсем друго е да са следствие, на твоята реализация. Ботев и Левски, вероятно не са били умни, защото вместо да се слагат на анадолците и да правят пари, са избрали да се борят срещу тях. Б.Б., Ц.Ц. и прочие подлоги са единица мярка за умност, защото осребряват националния интерес и са богати. Умните хора знаят как да станат богати, но имат морал и ценности, които са по-важни от парите. Всичко, което се купува с пари, няма значение в живота на човек. Писано е: "Какво полза, ако придобиеш света, но изгубиш душата си."
Ева Кузманова
За повече информация си припомнете или прочетете " Шагренова кожа".
Ева Кузманова
Права сте, г-жо Кузманова, точно така е, въпрос на ценности е. Но и изборът на едни или други ценности е пак интелектуален, умствен въпрос - в някакъв смисъл. Съгласен съм обаче, че ценностите са водещото. Различните по ума си, в умствено отношение хора са различни доколкото имат различни ценности, и иначе умът ги сродява. Аз съм разсъждавал от тази гледна точка: умът като ум, безотносително към ценностите. А скоро ще пиша и като включа по-пълно и този момент, ценностния. Ако сте прочела текста ми, ще видите, че съм подхвърлил и това там...
Благодаря сърдечно за изчерпателния и дълбок отговор. С повечето неща съм съгласен. Парите и богатството, разбира се, не бива да се подценяват, защото човекът освен дух е и материално тяло и живее в материален свят. Затова още Аристотел отбелязва, че освен от добродетел се нуждаем и от външното благо на богатството, защото е невъзможно или не е лесно да се вършат добри и красиви неща без средства. Съмърсет Моъм пък в автобиографията отбелязва, че бедността съвсем не извисява духа, а озлобява и ожесточава, поне що се отнася до обикновените хора. Приблизително същото твърди и американският гуру на успеха Наполеон Хил. Парите според него не са всичко, но без пари всичко е нищо. В рамките на шегата можем да кажем, че бедните хора по света според Вашата дефиниция са може би не глупави, а МЪДРИ – хаха. Между другото в историята на философията има и контрапримери на богати философи като Сенека или пък Шопенхауер, който получава голямо наследство от баща си и така няма финансови грижи до края на живота си.
Но да се изисква императивно от всички що-годе интелигентни хора да са богати е пресилено. Тук Вие май сте прекалено повлиян модните американски книги за самопомощ, в които се фетишизира материалния успех в живота.
Първо, аз не съм на мнение, че многото пари са нещо непременно желателно. Добре е да имаш средства, за да водиш един приличен живот, но прекаленото богатство и заможност едва ли са нещо хубаво и желателно. Какво реално можеш да направиш например с 1 милиард долара? Още Адам Смит отбелязва, че богатият не може да погълне значително повече храна от бедния, а палтото от груб плат топли не по-лошо от това от фина материя. Впрочем смятаният за апологет на капитализма Смит в своите произведения непрекъснато се подиграва на капиталистите за техните безкрайни комбинации и машинации за забогатяване. А големият икономист Джон Мейнард Кенс осмива богатите и техният стремеж към строежа на големи къщи, които „да съдържат техните тела”.
Второ, успехът в живота не зависи само от вътрешни фактори. Дори да си умен и да имаш вкус към бизнес и богатство, по ред обективни, ВЪНШНИ причини можеш да нямаш успех. А може и да имаш временно успех, но да се разориш, светът е пълен с подобни примери.
Трето - да не забравяме също, че всичко това се отнася за свободното пазарно стопанство. В редица авторитарни и тоталитарни системи и най-вече в класическия комунизъм, какъвто съществуваше до 1989, забогатяването е проблематично по ред причини. В система на несвобода „богати” в най-добрия случай са управниците и техните слуги, както и разни мафиоти, разбойници и престъпници. Излиза, че в тези страни най-умните са криминалните типове! Впрочем и в посткомунистическата система, както отбелязвате, най-богати са мутрите. Само че от това не следва, че са най-умни, а че са най-безскрупулни. Условията в тези общества са такива, че забогатяват не най-умните и предприемчивите. Тук опираме до ценностите, за които става дума в някои постинги по-горе и това е отделна и голяма тема.
Но и в старите демокрации условията не са идеални. Така например и там няма равен старт, защото има натрупани от поколения големи богатства и другите, колкото и да се мъчат, на могат да се конкурират с тях. В резултат на това има хора, които са „успешни” без никакъв собствен принос. Драстичен пример: да речем, Парис Хилтън.
Затова дори либертариански философи като Робърт Нозик пледират за ограничаване правото на наследство.
Иначе интересно е мнението на уважавания от мен руски физик-антирелативист (т.е. отхвърлящ теорията на Айнщайн) за учените и умните хора. В интервю той казва:
- Когда в последний раз Вы самостоятельно чинили утюг?
Утюг у меня уже 10 лет не ломается. Но многие вещи стремлюсь чинить сам.
Этот вопрос подразумевает, что ученый - не от мира сего и не в состоянии справиться с элементарными бытовыми проблемами. Это ошибочное мнение и в большей степени характеризует неуча и неумеху. УЧЕНЫЙ - ЭТО ВЕСЬМА СПОСОБНЫЙ ЧЕЛОВЕК, ДЛЯ КОТОРОГО НЕТ НИКАКИХ ПРОБЛЕМ В ЛЮБОЙ ОБЛАСТИ. Ученые - это выдающиеся люди. Именно они берутся за такие задачи, которые рядовые люди не могут решить. Ученые - это люди, которые обладают колоссальным трудолюбием, огромнейшей выносливостью. Из ученых тот добивается больших результатов, у кого больший объем получится из произведения трех сомножителей: знание, трудолюбие и выносливость.
Но и: „Во все времена ученые не были богатеями.”
И също:
- Если бы Вы не занялись наукой, - какой иной вид деятельности привлек бы Ваше внимание?
В детстве я видел себя путешественником, моряком.
- А торговать?
В жизни приходилось выполнять разные работы. И я счастлив, что большую часть жизни занимаюсь наукой. После перестройки несколько раз встречал в г. Новосибирске одного доктора наук. Он стал мелким торговцем. Например, закупил по дешевке ложки для обуви. Потом, через полгода продал их по цене в 1000 раз большей. Он говорил: " какой я был дурак, что занимался наукой. Какая это тяжкая и неблагодарная работа. Только теперь я понял, что такое радостный и любимый труд". После этих слов мне вспомнилась его научная деятельность. Действительно, для него это был тяжелый труд. Ему хотелось заниматься наукой, потому что это было престижно. По-видимому, хотелось иметь какие-то блага за счет своих занятий. А для достижения необходимого уровня, если не имеешь способностей, нужно тянуться из всех жил, да ещё подковерные способы применять. Какой вывод: "Не в свои сани не садись".
Т.е виждаме, че според Смулски учените са умни - но не непременно и мъдри според Вашата дефиниция, но те имат други приоритети в живота и не с стремят към богатство, а към познание. А тези две неща трудно се съчетават. Затова на може да се каже „Ако са умни, защо са тогава допуснали тази глупост - да не са богати? :-)”. Просто има хора с други приоритети в живота. И понеже във Вашата философия индивидът е в центъра, би трябвало да признаете, че колкото са индивидите, толкова и различни начини и стилове на живот имат те. Някои хора са избрали да не са богати, без при това да са непременно особено „мъдри” и дълбокомислени.
А вие, г-н Грънчаров, доколко сте богат?
Аз съм един баснословно богат човек...
Не бива да се надценява интелекта на „богатите” хора. Както казва един американски анализатор:
„Банкерите знаят сравнително малко за много неща, независимо какво мислят за тях другите. Банкерите са едни от най-тъпите хора, с които съм имал контакти. Всъщност „тъпи” не е точната дума, защото на тях не им липсва интелект, но имат странна гледна точка. Много частна, безидейна и неконцептуална. Те не задават много въпроси и не се интегрират.
Познавам един банкер, който от 30 години работи на Уолстрийт в малка инвестиционна банка. Той знае много детайли за бизнеса си, но в други области, вкл. ценни метали е УЧУДВАЩО игнорантен.”
Впрочем има и емпирични научни (американски и др.) изследвания за връзката между интелигентност и богатство и те не показват корелация. Високата интелигентност (в тестовете за IQ) няма връзка с благосъстоянието, макар и по правило хората с по-високо IQ все пак да имат и по-високи доходи.
В изследванията хората с ниска интелигентност са средно също толкова богати като по-умните хора, живеещи при същите условия. Освен това мнозина с високо IQ съобщават, че сами са се разорили.
Според учените хора с интелигентност малко над средната най-добре боравят с пари. Интелигентността не е фактор, обясняващ богатството. Хора с по-нисък коефициент на интелигентност не бива да смятат, че са ощетени, както и особено умните не бива да мислят, че имат предимство.
http://www.economy.bg/management/view/4905/Chetirite-sporazumeniya-v-biznesa-koito-vodyat-do-uspeh?utm_source=MailingList&utm_medium=email&utm_campaign=%D0%B4%D0%BE%D0%BD+%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BB+%D1%80%D1%83%D0%B8%D0%B7
Грънчаров виж това и не се излагай повече да мислиш толкова "оригинално" щот хората вече вмсичко са открили и са го казали много по добре от теб
Публикуване на коментар