Публикацията под заглавие Наистина, защо ние, българите, като сме толкова умни, сме и толкова бедни?! предизвика възражение или критика от анонимен анализатор, който развива друга гледна точка. Ето неговото възражение заедно с нов мой коментар по повдигнатите немаловажни въпроси; ако желаят, и други могат да се включат в започналата дискусия (засега фактически само диспут):Анонимен каза: Между интелект и богатство май съществува по-скоро отрицателна корелация - защото във всички епохи повечето умни хора не са били богати. Сократ например вероятно е бил най-умният, но същевременно и един от най-бедните хора в древна Атина. Според антрополози пък „диваците” от Нова Гвинея превъзхождат нас белите западняци по интелект, но въпреки това несъмнено са по-бедни. За причините за бедността в единия и другия случай няма да се разпростирам.
Колкото конкретно до България – причините за нейната относителна бедност не са основно в интелекта или неговата липса у българите, а са исторически, като историята пък от своя страна се детерминира от безброй обективни и субективни фактори. За съжаление много от по-бедните материално народи като българите съвсем неоправдано страдат от понижено самочувствие и комплекси за национална непълноценност.
Колкото до спестовността, тя не е порок, а напротив - добродетел, стига да не преминава в скъперничество. Всякакви обобщения са опасни, защото има всякакви хора, но който смята българите за скъперници, въобще не познава германците например, у мнозина от които страхът да не се охарчат е направо патологичен. А за авантаджийството на германци, англичани и американци въобще не ми се говори. В сравнение с тях българите са много щедри и великодушни хора. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Да, получава се хубава дискусия или диспут и с повечето изказани от Вас мисли за разликата между бизнесмена, интелектуалеца, философа и т.н. съм съгласен. Вярно е също, че „капитализмът”, един допустим, макар и пределно общ термин или по-конкретно пазарната икономика или „свободното пазарно общество” е най-добрият строй досега в човешката история. Същественото за него и наистина, че по принцип всеки има шанс да успее и да просперира. Днешните хора изобщо не си представят какво е представлявало европейското общество допреди 300 години. Това е било едно застинало класово, кастово общество с почти нулева социална мобилност. Всеки независимо от талантите и заложбите си е имал точно определено място в социума от раждането до смъртта. Ако баща ти е бил селянин, и ти си завинаги селянин, ако е занаятчия, и ти оставаш доживот занаятчия, ако пък е благородник, и ти си пожизнен благородник. Това положение се променя радикално с развитието на капитализма, когато всеки получава своя шанс. Така че това е огромен напредък. Това, разбира се, не означава, че капитализмът е идеален и не страда от несправедливости и недостатъци. А и на практика тази идилична картина не се осъществява. И в капиталистическото общество произходът, потеклото, семейният фон, образованието и т.н. играят огромна роля и е илюзорно да се смята, че всеки при желание, воля и интелект може да се издигне от метач до милионер. Далеч не всичко зависи от човешкия, личностния потенциал. Няма да се спирам тук и на злополучното развитие на капитализма особено в последните 40 години в посока „кредитизъм” и т.н.
Не мога обаче са се съглася съвсем със съжденията за „успешните мутри”. Какво въобще означава „успешна мутра”? Мнозина от смятаните за успешни скоропостижно се преселиха или по-точно бяха преселени в един друг свят. Освен това и в бизнеса има някаква макар и минимална етика. Успелите мутри обаче са успели именно чрез бруталното потъпкване на всички бизнес-правила. Да не забравяме и че те всъщност не са самостоятелни играчи, а марионетки на далеч по-могъщи сили и господари. Най-послушните марионетки сигурно са и най-„успели”, ако на това му се вила успех. Аз поне влагам в понятието „успех” друг смисъл.
Между другото Вие какво бихте предпочели – добре платена работа, която обаче не съответства на Вашите нагласи, таланти и вкусове и може би дори Ви е противна или зле платена работа, но съзвучна с Вашите желания и тежнения? Като философ и мъдър човек Ангел Грънчаров, разбира се, ще предпочете макар и зле платената, но приятна за наго работа, защото за него материалното е второстепенно. Мога обаче да го уверя, че и мнозина не дотам мъдри хора ще постъпят като него и ще се работят приятна за тях работа, макар и за по-малко пари. Спорде него обаче тези хора би трябвало да работят противната работа, тъй като може и да са умни, но пък не са мъдри,а такива хора са длъжни да печелят много пари. Странна позиция.
А иначе именно необузданият стремеж към забогатяване на всяка цена съсипа великата някога Америка. Днес най-добрите абсолвенти на американските университети отиват главно на Уолстрийт, за да се занимват с безсмислени финансови спекулации, които не добавят и цент към националното богатство, но пък за самите тях са много доходоносни. Тези хора би трябвало да вложат знанията, уменията и енергията си в по-смислени и продуктивни области като наука, политика и реален бизнес, но това не става.
Ще цитирам отново и Бертран Ръсел:
“В Америка парите са приетият критерий за интелект. Човек, който печели много пари, е умен, който не печели, не е. А никой не иска да го смятат за глупак.
Коренът на бедите според мен е прекаленият акцент върху конкурентния успех като основен източник на щастие. Не отричам, че чувството на успех прави насладата от живота по-лесна. Да кажем художник, който е бил неизвестен през цялата си младост, вероятно би станал по-щастлив, ако талантът му бъде признат. Нито отричам, че до определена точка парите са в състояние да увеличат щастието, но отвъд тази точка мисля, че не. Това, което поддържам е, че успехът е само една от компонентите на щастието и че се купува прекалено скъпо, ако всички други компоненти се жертват, за да се добие успех.
Вярно е, че в Европа и други кръгове имат престиж. В някои страни има аристокрация, а в други на почит са интелектуалните професии.
Някой учен може или може и да не изкарва пари, но той със сигурност не е уважаван повече, ако печели, отколкото ако не печели. Никой не е изненадан да открие, че прочут генерал или адмирал е беден, дори бедността при тези обстоятелства сама по себе си е чест. Поради тези причини в Европа чисто монетарната конкуренция е ограничена до определени кръгове, и то може би не най-влиятелните и уважавани. В Америка е различно... Колкото до професорите там, те са наети слуги на бизнесмените и поради това са по-малко уважавани от колегите им в по-старите страни. Резултатът е, че в Америка ученият имитира бизнесмена и не представлява отделно съсловие като в Европа.
Още от много ранна възраст американските момчета чувстват, че единственото нещо, което има значение, е финансовият успех и не желаят да се занимават с никакво образование, лишено от парична стойност... В 18-ти век една от характеристиките на “джентълмена” е била да има вкус към литература, живопис и музика. Богатият човек днес е съвсем различен вид. Той никога не чете. Ако създава картинна галерия с идеята да увеличи славата си, той разчита на експерти да изберат картините... той е некултурен по отношение на изкуствата. Резултатът е, че не знае какво да прави със свободното си време.”
Публикуване на коментар