България ще продължи да бъде най-тъжната държава ако ние, гражданите, не се стегнем и не покажем кой командва парада!

БСП и ГЕРБ, главните съдружници и партньори в клоунадата и цирка, наречен "българска политика", разиграха тия дни един най-пошъл безвкусен фарс, в който смесиха кьорфишека с песента на Митю Шамара и... "изнамирането на нов честен частен стратегически инвеститор", който, представете си, бил искал без да даваме никакви пари да ни построи АЕЦ-Белене и да ни я подари след това! Услужливите слугински медии поеха възложената им мисия по довидиотиване на целокупната ни нация със завидно усърдие, което говори, че са успели да получат много хубави пари; не вярвам да правят мерзостите, които правят, от чиста глупост.

Около фрапантния по пошлостта си медийно-чалгашарски спектакъл от последните дни прочетох текста „Made in Bulgaria“ на Любослава Русева; заслужава си да се прочете от повече хора, затова и давам линк към него. Ето завършека на тоя текст, а под него можете да прочетете и няколко коментари на граждани, които особено ме впечатлиха, до степен, че реших мненията им да стигнат и до в-к ГРАЖДАНИНЪ:

България отдавна се управлява в някакви сумрачни задкулисия, където маските се свалят, ръкавите се запретват до лактите, и на пура и уиски се взимат съдбоносни за държавата ни решения. Хванати сме в капан, защото нахалството на въпросните задкулисия е стигнало дотам да гледа на нас само като на публика, която трябва да си седи по местата и да се кикоти на тъпи бурлески. Подценяват ни, подиграват ни се, направо ни се плезят в лицата. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo